Препрочитайки „И рече Бог”
- 01 Юли 2013
Напоследък почувствах подтик да препрочета „И рече Бог”. Написах романа през 2009 година, мина време. („Написах” може да се прочете и като „записах” – няма да е погрешно.) В книгата се описва житието-битието на Господ Бог Иисус Христос в човешки образ. Спасителят прекарва немалко месеци у нас, в България, в наши дни. Контактува си със събратята ни, учи ги на едно-друго. По-долу привеждам няколко абзаца от 8 глава: това са думи, отправени към един от героите, писател. Струва ми се, че посланието ще е от полза на мнозина честни люде, които сеят добротворно и с любов на творческото поприще – каквото и да е то. А и на онези, за които са предназначени семената и плодовете, няма да е излишно: бих искал да вярвам, че след няколко минути те малко по-добре ще разбират сеячите.
- Самотата на истинския писател не е наказание, а част от правилника за движение по пътя на доброволното честно служене на правдата и красотата. Самотата е цената, която истинският творец доброволно заплаща за правото да твори правда и красота. В работилницата, където се изковават правдивото и красивото, не е пренаселено и не бива да е пренаселено: там има място само за майстора. Самотата не е самоцел, тя е начин на работа. Самотата е средството, с което творецът се самонаграждава, постигайки най-доброто, на което е способен. Самотата е условието, без което творецът не би могъл да изтръгне от себе си зрънцето Божие, за да засее нивата си с правда и красота. Самотата е небесната благодат, която разграничава създателите от подражателите. Самотата на твореца е дар Божи.
………………………
- Липсата на пълно разбиране и липсата на адекватно признание не е наказание за истинския писател, а част от правилника за движение по пътя на доброволното честно служене на правдата и красотата. Недостатъчното разбиране и недостатъчното признание е цената, която истинският творец доброволно заплаща за правото да твори правда и красота. А понякога цената е още по-висока: пълно неразбиране на творбите му и абсолютно непризнаване на труда му. В работилницата, където се изковават правдивото и красивото, амбицията за разбиране и жаждата за признание не са господари: там господар е единствено майсторът. Разбирането и признанието не са цел, те са неминуемо следствие, което най-често не идва приживе. Липсата на разбиране и признание са средството, с което творецът проверява себе си, укрепва волята си, калява таланта си да отстоява правдата и красотата при всякакви неблагоприятни обстоятелства. Липсата на разбиране и признание са само част от външните условия, при които истинският сеяч продължава да засява нивата си с правда и красота. Липсата на разбиране и признание е светлото изпитание, на което небесната благодат подлага своите избраници, докато светът узрее за семето им. Липсата на разбиране и признание е дар Божи.
………………………
- Нито един истински творец, откакто свят светува, не се е разминал със самотата. Нито един истински творец, откакто свят светува, не е получил разбирането, което е жадувал. Нито един истински творец, откакто свят светува, не се е радвал на признанието, което е бил убеден, че заслужава. Кой е рекъл, че бива да има изключения? Осъзнай добре какво ти се случва. Вникни в цялата дълбина на изначалното чудо. Проумей цялата широта на изначално задвижената енергия. Ти си тук, сега. От тази вечер насетне приеми благодатта на неизбежните спътници на съзиданието и нека себецентрирането у теб леко и доброволно се превъплъти в Богоцентриране. Осъзнай, вникни, проумей, поклони се, благодари и живей отсега лек като семе и тежък като плод.
………………………
- Който има уши да слуша, нека слуша!
Споделете
