Сълзата
- 27 Юни 2013
Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота”, 2007, т. 1, гл. 23
...Чудесно помня как той ми каза: „Придобитото с кръв и страдание, с кощунство и грабеж не само няма да донесе щастие и власт, но носи робство, отрова и смърт на самия собственик. Ако чистата целувка на състрадаващо сърце не пресуши сълзата върху бузата ти – краят ти ще бъде страшен!” Тогава не придадох никакво значение на тези думи и му се смеех в лицето. А сега се сбъднаха...
Възнамерявах да приведа доста по-дълъг цитат, но се отказах. Пак сравнително кратък, но доста по-дълъг. В драматичната сцена на пряк сблъсък на доброто и злото участват повечето от главните герои, носители на основните идеи в първия том на четирилогията. В сравнително краткия цитат от впечатляващия диалог, който бях подбрал, се споменават имената на почти всички действащи лица. Нямаше как да избегна обясненията за контекста на разговора, кой кой е и така нататък. Щеше да се получи сложно, объркано, а и се съмнявам, че би станало и кой знае колко по-просто и по-ясно. Както и да е, отказах се. И оставих само късчето злато по-горе.
Контекстът не е толкова важен. Който се интересува, да прочете книгата. Не е толкова важно, че и злодеят, който говори, поне в романа и поне на този кръстопът в живота си има щастието, тоест получава Божията милост да срещне „чистата целувка на състрадаващо сърце”, което му дава шанс да промени робския си, отровен и смъртоносен за самия него живот. И да избегне – поне на този кръстопът – „страшния край”.
А как е в реалния живот, не в романния? Нали той, реалният живот, е важен? Само в моя реален живот, само в моята реална страна видях пред своите реални очи стотици големи злодеи и хиляди по-дребни злодеи (по-дребни само по мащабите на злодействата!), които „придобиваха с кръв и страдание, с кощунство и грабеж”. Повечето „само” с грабеж и страдание, други добавяха за по-пикантно и кощунство, а някои използваха и пълния набор от „методи”.
Неколцина от най-дребните злодеи познавах – макар и съвсем бегло – лично.
Има ли човек, който да не е познавал някого от тях лично?
Безусловно и дълбоко вярвам, че ако сееш „кръв и страдание, кощунство и грабеж”, жънеш собствените си „робство, отрова и смърт”. Затова и не ме занимава въпросът какво ще стане с тези хора. Зная, че „краят им ще бъде страшен”.
Освен... Освен ако сълзите на искреното разкаяние не потекат от очите им. Едва тогава Бог в безпределната Си милост би могъл да им прати „състрадаващо сърце да пресуши сълзата върху бузата им”.
Прочее, Господ да им е на помощ. И пратениците му, които ходят между нас в човешки облик.
Споделете
