Божи кравички
- 03 Май 2013
Въпреки постоянните и повсеместни тюхкания и вайкания по идиличното минало, което било прелест в сравнение с отчайващото настояще, истината е съвсем различна. Тъкмо обратно: все по-малко диви ставаме, все повече се очовечаваме. Идеализацията на младостта ни е разбираема, но тя затова е и идеализация, защото лъже.
Преди почти половин век част от дървата за готварската печка на баба ми лежаха на огромен куп край герана. Сред дървата живееше колония червени буболечки, които се наричат Божи кравички. Моя детска милост разнообразяваше безкрайните летни дни – о, идилия, о, свобода, о, детска волност и безгрижие! – с незабравимото удоволствие да пече живи Божи кравички в някакво старо канче с много подходящ за случая капак. О, идилия, о, как приятно припукваха клетите животинки!
В градината пред Народния театър „Иван Вазов” стърчи пънът на изгоряло дърво. (Стърчеше, когато пишех тези редове преди време: вече нищо не стърчи, махнаха го.) Дървото е било старо, дебело, грамадно, а пънът е висок над метър и половина и е много удобен за сядане и гледане отвисоко, особено ако си на по-малко от година и половина и има кой да те настани отгоре. Внук ми е щастливо дете, тъй като има кой да го настани. Всеки Божи ден той нежно попипва и едва ли не милва живеещите в дупките и шуплите на изгорялото дърво Божи кравички, а те кротко се припичат на слънцето и не бягат от него, говори им нещо, което аз не разбирам, а те вероятно разбират, и всяка привечер им пожелава лека нощ, махайки им приятелски с мъничката си ръчица.
Докато дядо му всуе се опитва да забрави незабравимото си детско удоволствие.
Да, все по-малко диви ставаме.
Да, идеализацията на миналото гали сърцето, радва душата, облекчава болките от текущото „сега”, ала има макар и може би един единствен, но много голям недостатък: лъже, извращава, изопачава, заблуждава, подвежда, отклонява. И в този смисъл пречи, вредна е. Понеже идеализацията воалира истината.
А истината лекува. Включително и от диващина.
Споделете
