Минало неопределено време
- 01 Април 2013
Говоренето за самия себе си в минало неопределено време е точен подсъзнателен словесен израз на дистанцирането от собствения ни живот. Говоренето за самия себе си в минало неопределено време е точно подсъзнателно вербално свидетелство за дистанцирането от собствения ни живот. Минало неопределено време е дистанцирането от собствените ни избори, то е изява на причудливата ни нагласа, че животът ни е някаква сляпа случайност и едва ли не течението му не зависи от нас, както не зависи от нас и посоката на течението му.
„Като млада съм обичала да свиря – каза оня ден непозната ми жена. – Ама отдавна съм се отказала.”
В нашия личен театър на абсурда граматическото минало неопределено време играе психотерапевтичната роля на минало независимо (от самите нас), на минало дистанцирано (от самите нас), на минало оправдателно (самите нас) време. И т.н. разновидности на минало независимо от самите нас време – според случая.
Диалог:
- Какво реши?
- Много съм мислил, но съм решил да опитам.
Минало неопределено време е на път да унищожи минало свършено време. Защо „съм мислил” вместо мислих? Защо „съм решил” вместо реших? Сякаш си оставяме прозорче, сякаш вратата ни никога не бива да е затворена, за да имаме изход, ако се наложи да се извъртим, че не ние, а нещо вън от нас е решило вместо нас какви да бъдем, какво да мислим, как да действаме, какво да кажем.
Най-абсурдният нонсенс се получава, когато използваме минало неопределено време за точно определено време.
Диалог:
- Какво прави вчера?
- Вчера съм бил на работа, а вечерта съм ходил на гости.
И да ни се неначудиш – пред кого и за кого играем този безумен несъзнателен театър?
Споделете
