Как ни търпи Земята
- 16 Март 2013
„Как ни търпи Земята?!”
Често го чуваме този полуреторичен полувъпрос-полувъзклицание. Изразяваме гняв, яд, обида; учудване; привързаност, благодарност към майчицата ни. И още много чувства – според каквото ни е на сърцето.
Как ни търпи ли? Вероятно все по-трудно. И тя като нас има избор: дали да ни търпи и доколко да ни изтърпи. Бог и на нея й е дал правото на избор.
Дори би могло – с много и всякакви уговорки и условности – да се изведат някои груби пропорции. Както ние търпим някой отвратителен съсед, който се гаври с нервите и възпитанието ни и когото всички ние, съседите му, все отлагаме да сложим на мястото му; както цели градове търпят някой – как да кажа? – по-особен квартал, който им създава само неудобства, грижи и неприятности; както цели народи търпят дълго управниците си, които си разиграват коня върху главите на народите си, така и Земята търпи нас, а по всяка вероятност така и Бог търпи нея, защото сигурно и нашата планета не е най-примерната и най-достойната за подражание (като планета) – най-малкото защото си е „избрала” такова население като нас.
И ако съществува поне прашинка истина в такива груби пропорции, то подобието напълно изчезва, когато се замислим как постъпват различните „етажи” на пирамидата. Много често съседите все пак прогонват съседа си, а в някои случаи дори го смачкват; много често градовете налагат волята си над съгражданите си от по-особените квартали, а в някои случаи дори ги пропъждат далеч от очите си; много често народите свалят от власт правителствата и управниците си, а в някои случаи дори ги и изколват и изпообесват независимо дали потърпевшите са виновни или не.
Всички тези прояви на чисто човешкото ни поведение са немислими и невъзможни от страна на Земята към нас и от страна на Бога към Земята. Каквото и да се случи със Земята откъм Бога, каквото и да се случи с нас откъм Земята, то ще е закономерно и целесъобразно, като външно проявление няма да има нищо общо с типично човешките ни действия, няма да бъде подвластно на омраза, гняв, отмъщение или някакви други човешки страсти или емоции...
И, разбира се, ще е в унисон с волята на Бога.
Така че няма нищо страшно. Волята на Бога винаги е блага, колкото и често-често на нас невежите да ни се струва, че е тъкмо наопаки.
Слава Богу, ние не знаем какво се решава „горе”. Ние изобщо нищо не знаем все още за съдбата си, която в крайна сметка се решава „горе”, ала в пряка в зависимост от земните ни избори „долу”.
И какво да правим в такъв случай? Какви да бъдат изборите ни, та Земята да ни търпи още дълго и дълго? Че защо не и вечно? Тук отговорът вече е лесен. Просто трябва да правим добро.
И да се уповаваме.
Споделете
