Чистачите

09 Март 2013

Конкордия Евгениевна Антарова, „Два живота”, 2008, т. 3, гл. 9:

Ти нито веднъж не само не изрази неудоволствие, че живееш сред полукретени, но дори и не се запита: защо си захвърлен в такава пустош? Небесата те слушаха само да благодариш за красотата, в която живееш, но никой не е чул от теб ненавист, завист или недоброжелателство. Онова, което можеше да пречи на неустойчивия, само укрепваше твоята чест. Колкото повече виждаше крадци на държавни средства, разбойници, измамници и лицемери, толкова по-твърдо ти самият разбираше честта и честността, толкова по-ясна ти ставаше ценността на всяка дума, която произнасяше, толкова повече търсеше възможност да пробудиш у ближния си разбирането на величието на Живота. Ти растеше в своята пияна, задушлива и нестабилна среда и не се разлагаше в нея. И с живия си пример ти подкрепяше и изчистваше всичко, което беше по силите ти.

Не би могло нищо да се добави към този текст, написан преди седемдесет години за съвсем различни от днешните обстоятелства отпреди двеста години. Единственото, което ни е необходимо, за да посеем тези проникновени думи в душите си, е да повярваме с цялото си сърце, че всичко това е могло да се случи. 

• < Предишна
• Следваща >