Гледате ли? Четете ли? Слушате ли? „Казусите” били много объркани. Обстоятелствата били подлежали на „нееднозначен прочит”, каквото и да значи това. „Процедурите” създавали институционален хаос. „Тълкуванията” следвало да бъдат многопосочни. „Изводите” пък се налагало да бъдат противоречиви. Изобщо ситуацията у нас била много, ама много сложна.

Мигар?

Е, аз ще се опитам да я представя съвсем простичко с целия риск да изглеждам прост, простоват и простодушен.

Ще се опра само на някои „обстоятелства” през обществено-политическата ни есен на 2012-а, понеже ако се върнем към „обстоятелствата” от зимата, пролетта и лятото на тази година, няма да има място дори само да ги изредим. Да не споменавам какво би било, ако се върнем към „обстоятелствата” от последните 68 години. Така че визирам само „казусите” с подписването на договора за „Южен поток”; с трънливия път към Конституционния съд, включващ „житието и страданията” на госпожа о.з. съдийката Марковска, както и днешната умопомрачителна номинация на уж кандидата на ужкимското СДС; с избора на нов патриарх; с поименното споменаване на господин премиера ни в осъдителна присъда на Европейския съд за правата на човека; с „попълването” на новия „прозрачен” състав на Висшия съдебен съвет. Ето тия есенни случки ще са ми пред очи, но през цялото време ще си имам наум и разни „обстоятелства” от 68 години насам. Съветвам и читателя да стори същото. Защото изброените по-долу констатации са рожба на всеки един ден без изключение от въпросните 68 години. 

А сега да преминем към опита за опростяване на съвременния български „комплицит”.

ПРИНЦИПНИ КОНСТАТАЦИИ: 

1. В Република България властта не произтича от народа. 

Според трите алинеи на член първи на Конституцията на Република България (обн. в ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.) „България е република с парламентарно управление”; „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”; „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”. 

Нищо от тези думи не важи у нас. В Република България това са празни думи. Към днешна дата, 20 ноември 2012, така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни, макар че през по-голямата част от този период са били законово приети, но не са се изпълнявали сходни разпоредби на други конституции с подобни празни думи. 

2. В Република България властта принадлежи на потънали в грях лица, за които служенето на родина и род са празни думи. Напоследък – дори смешни думи. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

3. В държавата Република България не съществува държавност в който и да е аспект на това свещено понятие. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

4. В Република България не съществува законова и обществена справедливост. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.

 5. В Република България не съществува общоприет законов и обществен морал. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

6. В Република България не съществува общоприета вяра в Бога. През пролетта на тази година имах унилата възможност да напиша в есето „Бог. Морал. Аритметика” следното: „Съвременна България е безбожна страна. Мога да го кажа и по друг начин: преобладаващата, огромната част от населението на държавата, позната като Република България, е безбожно.” Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

7. В Република България липсата на вяра в Бога, липсата на суверенна власт на народа, липсата на обществена справедливост и обществен морал водят до повсеместно и всекидневно погазване на основните човешки ценности, върху които от хилядолетия се крепи човешкото общежитие; водят до демографска катастрофа, тоест до повсеместна и всекидневна емиграция, от една страна, и до все по-голямо нежелание да се раждат деца; водят до повсеместна и всекидневна престъпност, до цинично унижение на човешкия живот; водят до повсеместен и всекидневен страх, безнадеждност, апатия, угасване на житейската енергия и съзидателност; до смърт. Като изключим някои аспекти на демографската ни трагедия, така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

Казано простичко, Република България е клинично болна държава, хронично страдаща от безвластие на народа си, от беззаконие, безнравственост и гражданска поквара. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.

 ИНСТИТУЦИОНАЛНИ КОНСТАТАЦИИ: 

1. В Република България не съществува независима Църква, истинска Божия Църква – светлина и упование за вярващите. 

2. България не е република с парламентарно управление. Всички вменяеми знаем с какво управление е. Така е от оня фалшив референдум от 40-те години на миналия век, който „узаконява” републиката в „народния” й вариант. 

3 В Република България изпълнителната власт обслужва партийни, корпоративно-мафиотски и лични интереси, но не изпълнява волята на несъстоялия се суверен – народа. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

4 В Република България съдебната власт обслужва партийни, корпоративно-мафиотски и лични интереси, затова у нас цари беззаконие, което през дълги периоди стига до произвол и узаконена престъпност. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

5. В Република България медиите като цяло, а през дълги периоди и изцяло, са слуги на текущата власт. Така е от около 66-67 години. 

6. С малки и временни изключения не съществуват независими и действени профсъюзи, обществени организации, творчески съюзи, съсловни задруги и т.н., които да бъдат коректив на властта. Така е от около 66-67 години. 

7. В Република България липсата на институции, които работят по предназначението, дадено им според мъдростта и целите на човешката цивилизация, води до повсеместна и всекидневна умишлена институционална анархия; води до погазване на изконните човешки свободи, до лишаване от насъщни и неотменими човешки права; води до повсеместна и всекидневна несправедливост и безнравственост; води до повсеместен и всекидневен страх, безнадеждност, апатия, угасване на житейската енергия и съзидателност; до смърт. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

Казано простичко, Република България е клинично болна държава с клинично болни институции, хронично страдащи от умишлена парализа, от беззаконие, безнравственост и чиновническа поквара. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

ПЕРСОНАЛНИ КОНСТАТАЦИИ:

1. В Република България президентът, а по-преди държавният глава, никога не е бил държавен глава на българите, а ту водач, ту лакей, ту едновременно и водач, и лакей на оная шайка потънали в грях лица, за които служенето на родина и род са празни думи. Така е вече 66-67 години. 

2. В Република България премиерът и всичките му министри изпълняват волята на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежат. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

3. В Република България съдебната власт служи на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежи. Изключенията само потвърждават и онагледяват правилото. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

4. В Република България собствениците и ръководителите на медиите служат на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежат. Така е вече 66-67 години.

5. В Република България върховният клир вместо Богу служи на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежи. Така е вече над 60 години. 

6. С малки и временни изключения в Република България всички ръководства на профсъюзи, обществени организации, творчески съюзи, съсловни задруги и т.н. служат на въпросната шайка, към която по презумпция принадлежат. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

7. В Република България липсата на овластени личности, които да работят на ползу роду и за благото на събратята си, води до повсеместен и всекидневен недостиг на „ръководна” човешка ръка, която да осигури функционирането на държавата като нормален организъм. Липсата на читави ръководители в България води до перманентни национални минитрагедии, освен ако не са макротрагедии. В Република България управляват (последно) Плевнелиев, Цачева, Борисов, митрополит Кирил, Цветанов, Фидосова, Борис (както и Красимир) Велчев, Груев, Колев, Янев, Сидеров… В Република България е абсолютно невъзможно и дори немислимо до управлението да бъдат допуснати ярки и нравствени личности, камо ли хора от по-висш порядък. Изключения не са познати. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни. 

Казано простичко, Република България е клинично болна държава с клинично болни институции, които по правило се оглавяват от клинично неподходящи хора, когато не са откровени гангстери и престъпници, каквито те често са. Така е вече 68 години 2 месеца и 11 дни.

Е, струва ми се, че не беше чак толкова сложно нещата да се поопростят. 

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

Казано простичко, ситуацията у нас към края на 2012 г. не е никак розова. Напротив. А пък на фона на катаклизмите, пред които са изправени и майчицата ни Земя, и земните й обитатели, картината съвсем помръква. Трябва да сме клинично побъркани като целокупен народ, ако все още разчитаме, че партиите искат и могат да променят „обстоятелствата” от последните 68 години. Ако все още разчитаме на класическата и общоприетата по цял свят партийна надпревара чрез периодични избори, нови парламенти, нови правителства. Ако все още разчитаме на класическата и общоприетата добра стара демокрация в класическия й вид. Ако все още се надяваме, че бъдещият джентълмен, да го напечем условно мистър Калинк, под ръка с бъдещата джентълуомън, да я напечем условно лейди Калинка, и двамата мъдреци, и двамата безукорно морални като същински конституционни съдии, и двамата пропити от дълбоката си почит и искрената си обич към народа си, чакат нейде в светлосянката на бъдещето да бъдат припознати и избрани, за да ни водят към сияйните бъднини. 

Мигар? 

Понеже се мисля за все още клинично непобъркан, вариантът на Достоевски ми се вижда доста, да не кажа несравнимо по-реалистичен. Да чуем гения: „На света има три вида подлеци: подлеци наивни, т.е. убедени, че тяхната подлост е най-висше благородство, подлеци, срамуващи се от собствената си дейност, но решени въпреки това да я доведат до края, и накрая – просто подлеци, чистокръвни подлеци.” 

Не само по света, Фьодор Михайлович, не само у вас, но и у нас. 

Мисълта ми е, че когато държавата ти е в плен на подлеци от 68 години 2 месеца и 11 дни, трябва да се търсят нестандартни политически ходове, извънпартийни подходи, някакви варианти, които са в рамките на демокрацията и човещината, но са извън общоразпространените политически прийоми и методи. Република България в сегашния й вид не ни върши работа. Противното е демагогия. Република България в сегашния й вид трябва да бъде подложена на системен натиск. На системен даже граждански мирен терор. Противното е демагогия. Република България в сегашния й вид трябва да бъде дълбоко преорана, преобърната с хастара навън, оплевена до последния бурен и засята наново с читаво семе. И то така, че да няма връщане назад към плевелите и буренака! 

От кого преорана и засята? От нас, от кого другиго? Нали вече сме били изградили поне някакво подобие на гражданско общество! Ами хайде тогава! То, гражданското общество, ние – гражданското общество, трябва да орем и да сеем! Кой друг? Не, няма кой да ни помогне за тази работа. Нито Брюксел, нито Москва, нито папата римски, никой! Този път ще трябва сами да си я свършим. Няма даже кой да ни каже в очите: „Народе????” Този път, колкото и да боли, ще трябва сами да си го кажем! 

Виж, ако не си я свършим работата, а пак и за кой ли път оставим оная шайка да ни я „свърши”, както само тя си знае, просто чувам как един гърлен, мощен, юнашки глас се провиква самодоволно нейде оттатък Филиповци на запад: „Матр`яле????” 

Досущ както ни подвикваха през последните 68 години 2 месеца и 11 дни.