Предесенно
- 26 Август 2026
Изминаха почти две трети от годината. Лятото си отива. Иде есен. Децата ще тръгнат на училище. Сякаш всичко се повтаря.
2026-а обаче не е като предишните ѝ пет, десет, петнайсет сестри. Говоря в политически и социален аспект. Колкото и отвратителни да бяха в тези две отношения последните години, тази ще остане уникална. Тя вече е уникална.
Случиха се три събития, които са забележителни по злочестината си. Петрохан-Околчица (2 и 8 февруари), парламентарните избори (19 април), Младежкият хълм в Пловдив (4 август). Шестима мъже и едно дете бяха убити по най-зверски начин, а българският народ, окончателно загубил здравия си разум и елементарното си чувство за самосъхранение, се самоуби политически само Бог знае докога и за кога.
Зад трите трагедии надничат куп зловещи мутри. Ето ви само някои от тях:
- процеси на нравствен разпад, водещи към катастрофа на разума върху тази територия;
- общото състояние на държавата ни, на институциите, на обществото;
- мирогледът и светоусещането на българите днес;
- трайни тенденции в какво се превръщаме или може би вече се превърнахме.
Тези жестоки престъпления срещу живота и здравия разум неизбежно ще оставят огромен черен отпечатък върху живота ни през годините напред. Върху живота ва всинца ни. Ние обаче, целокупното ни общество, отново няма да поемем отговорността за онова, което се случва тук у нас и сега у нас. Писал съм самият аз не знам колко пъти за нежеланието, дори за отвращението на съвременния българин да носи отговорност и за себе си, и за държавата си. Такъв е типичния българин, този, когото познавам от 50-60 съзнателни мои години. Свидетелствам, че вече над половин век българският народ в общността си категорично отказва да поеме отговорност за съдбата си. Така беше и преди 10 ноември 1989, така беше и е и след тази дата. Слава на Господ, че отделни наши сънародници – бели врани – не приличат на останалите и именно и само заради тях България все пак е онова, което е, тоест поносимо място за живеене.
Едно е абсолютно сигурно: и през 2026-а няма да поемем отговорност като народ и общество за случващото се у нас. След почти седемте месеца след февруари поръчителите и физическите убийци на Петроханската шестица светли люде вече могат да си пият най-спокойно уискито. Ще се замете под тепетата и гаврата с клетия Георги. Колкото до „Прогресивна България“, тя цъфти и плодоноси в кукувичето си гнездо с любезното съучастие и безучастие на милиони българи.
Най-знаменателното е, че почти всички са убедени, че пак ще ни се размине. Че пак ще минем метър – въпреки убийствата и отношението ни към тях, въпреки идиотските ни политически избори. Мисля, че този път няма да е така. Споменах, че 2026-а е уникална година. Такава е дори по нашите текущи български мери според мери за добро и зло, за тъпо и архитъпо.
Остава още една трета. Дай Боже да сме приключи с пъклените убийства за тази календарна година. Както е тръгнало, предстои ни само още една грандиозна срамотия с президентските избори – и вече можем да колим прасетата и да пазаруваме бомбички и фойерверки.
Около мен е пълно с добри хора. Съжителствам постоянно поне с 30-40 съвсем прилични люде, чудесни люде. Състрадавам им, съчувствам им, съпричастен съм на всичките им тревоги. Знам, че в страната ни живеят още много и много пъти повече добри хора. Виждам ги, чувам ги, чета ги.
Така ми се иска да се случи някое чудо. Така жадувам всички те да се почувстват като у дома си в собствената си родина.
След над половин век наблюдения, споделени в десетки мои книги и стотици мои текстове, да разчитам единствено на чудо ми се струва съвсем прагматично.
Споделете
