Предизборно, дузпаджийско, шопаро-жълтопаветно…
- 20 Март 2026
Гледам репортажи от мачовете в Шампионската лига. Бият дузпа, вратарят спасява. Налага се да я изпълнят отново.
Спортният журналист, коментаторът заявява:
- Оказа се, че нито един от краката на вратаря не е на голлинията.
Пояснявам за дамите, а и за господата, които не се интересуват от футбол: всички крака на вратаря трябва да са на голлинията, преди изпълняващият дузпата да докосне топката. После може и да ги отмести – колкото си иска от тях. Или да не ги мръдне всичките. Някои вратари така правят.
Да ми прости Господ, но в това предизборно време асоциациите ми са простовати, доста миризливи и отчайващо (за мен) живи и цветни. Крака – чорапи – зелени чорапи – опротивяла лъжа – крака – къси крака – пак дузпа.
Представих си как лъжата, на която краката са уж къси, пази вмирисаната си на гнилоч врата, докато ние, божем дългокраките, се каним да ѝ бием дузпата. Да, ама вратарят нямаше крака. Не къси, не съвсем къси, никакви нямаше. Всичките липсваха. И не беше един, няколко вратари бяха. И се редуваха. И не бяха човеци на туй отгоре. Зад топката застава човек, а на вратата – в единия ъгъл фуражка, в средата – чифт подозрително изправени зелени чорапи, в другия ъгъл – някаква конгломерация от сърп и чук, гушнати от двуглав орел. А сега си представете как тази композиция би могла да мирне точно върху голлинията. Разбира се, нито фуражката, нито дъхавите зелени чорапи, нито онова чудесо, орело-сърпо-чуковото, не стоят кротко поне близо до голлинията, а мърдат, хитруват, ментосват, минават все по-напред и се подхилват. Дузпаджията се отказва, идва друг, пò мераклия. Да, ама на вратата вече е застанала тиква. Именно, огромна тиква. Естествено, съдията тича и иска да я разположи върху голлинията, но разполага ли се тиква на голлиния! А тази се и поклаща важно-важно – като стара, опитна, печена тиква. Пристига трети изпълнител на дузпи. А на вратата вече се е пльоснал гигантски шопар с една такава предразполагаща към резигнации зурла. Съдията се държи за главата, защото шопарът дори не е легнал успоредно на голлинията, а напряко, пък той е толкова грамаден, че зурлата му почти ще докосне топката на 11 метра от голлинията. Моля, нали не сте забравили, че шопарът е без крака. Нито един! О, щях да пропусна: и тиквата, и шопарът се подхилват по същия начин като онова нещо – фуражко-чораповото.
Съдията ръкомаха и комай ще прекратява мача. Аз също махам, но не мога да прекратя цветните си асоциативни кошмари. Заставам да бия дузпата. Какво да правя? Поне ще опитам, пък да става каквото ще става.
Поуки:
№1: Блазе на хората без живо асоциативно мислене.
№2: Никога не гледайте футболни репортажи, без да изключите звука. Хем е по-тихо, хем е по-спокойно. Хем не е предизборно.
Споделете
