Предзеленочорапово, следпетроханско…
- 16 Март 2026
Някога си работех нещо си в някакво издание и някой си бе пратил някакъв текст, където прочетох откровение, което помня вече четвърт век: „Кришна е бил най-вероятно прабългарин, понеже и той е имал тъмен цвят на кожата.“
Тогава тъкмо се разгаряше поредната „патриотична“ вакханалияот потуро-пилонов тертип и човек можеше да научи много интересни „факти“ за нашата славна история, за славните ни „бит и душевност“, както и за цвета на кожата на Кришна.
С Кришна е лесно, ала с Джубран Халил Джубран е по-сложно, понеже е живял само преди стотина години, дето се казва – съвременник ни е, а липсват достоверно данни да е бил българин. Въпреки че лично аз няма да се изненадам: бидейки уж ливанец и с тая уж левантийска кожа, като нищо може да се окаже и балканска, тоест българска, тоест прабългарска. Необходимо е само по-внимателно проучване на някой родолюбив дерматолог.
Както и да е, това са дреболии в сравнение с главното: Джубран най-живо се е интересувал от българщината с най-фините ѝ, с най-деликатните ѝ оттенъци, следял е развитието на народа ни, макар и може би отдалеч, и си е водил записки. Геният почива в 1931-ва и сякаш целият му труд на ползу роду българскаго ще изчезне я в архивите, я в небитието, но, не щеш ли, посмъртно излиза „Градината на пророка“! Това родолюбиво чудо – през 1933-а. И там, черно на бяло, е публикуван неговият завет към нас, българите, към които той, все си мисля, най-вероятно е принадлежал и етнически. При тая кожа…
Съвсем кратък е заветът. При добро желание децата биха могли да го изучават в часовете по нашенски патриотизъм. Ето го:
Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве ѝ робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.
Споделете
