Добри хора, лоши хора
- 21 Февруари 2026
България е пълна с лоши хора. Освен с лоши живеем под едно небе и с огромен брой много лоши хора. Не смятам, че е нужно да се аргументирам.
Пълно е и с добри хора. Както и с много добри хора. Бог да ги поживи!
Разбира се, редна е уговорката, че няма идеално добри хора, нито „чисто“ лоши. Изключенията са пренебрежими. Говоря за предимно добри и много добри хора и преимуществено лоши и много лоши хора.
А по средата е морето, по-скоро блатото. Нито риба са, нито рак. И те не знаят понякога какви са. Ще им се да са добри и най-често биват такива, но често така ги тегли злото, така ги примамва и прилъгва, че вършат невероятни поразии.
Идат тежки избори. Пак ще се броят пилците, този път напролет. Заради незаобиколимия факт, че сме разделени по оста доброта/лошотия, отново сме изправени пред куп изборни проблеми. Ще споделя малка част от онова, което мисля за малка част от тези проблеми.
1. Очевидно е, но да го изпиша черно на бяло. Добрите хора трябва да гласуват. Няма „но“, няма „ама“. Ако са добри хора и искат да продължат да бъдат, гласуват за себеподобните си. И дано този път да ги различат по-точно.
2. Как ще се разпределят гласовете по въпросната ос? Господ знае.
- Лошите хора по правило избират лоши хора. Много лошите – много лоши. Рядко се случва да сбъркат, понеже избиращи и избраници се надушват отдалече. Пък и нали са прости (пак по правило) – разбират се;
- Съвсем не е така с добрите. Нерядко добри хора гласуват за лошави хора, че и за страховити злодеи. Добрите хора много често са големи наивници и възприемат лицемерието на лошите хора и жетоните им от казиното за чиста монета. Да не посочвам примери с рилски монархически чам и с чалгаджийски червени ферарита. Няма лек за тази лековерност. Единствената противоотрова е авторитетните добри хора, тези с утвърдено доверие към тях, да бъдат пределно настоятелни и убедителни в препоръките си към кои листи и към кого в съответните листи не бива и да се поглежда. Пък белким ги чуят;
- Още по-трудно е (и ще е) с „блатото“. Тук трябва да се пипа меко, тъкмо с доброта, да се приобщават тези колебливи люде с правдивост и с реални визии за бъдещето. В никакъв случай не бива да бъдат плашени, нито заплашвани, не бива да не им се предоставят никакви поводи да се връщат към (да се събуждат) низки инстинкти или задрямали изкушения. Предстои извънредно фина работа с поне милион-милион и половина избиратели – наши родители, сестри, братя, приятели, колеги и най-вече сънародници.
3. Не бива да се подминава, камо ли да се подценява вечният въпрос: как да разпознаем лошото, злото и съответно хората, които го носят? Ще го кажа възможно най-просто: мъка е, но не е чак такава, каквато ние самите я представяме. Преиграваме, за да си търсим обяснение и утеха за глупавите си избори. Човекът е благословен с физически облик, Господ ни е създал не като мъгляв облак, не като сенки. Притежаваме очи, лице, мимика, жестикулираме, произнасяме думи. Толкова ли е трудно добрите хора (и тези по средата, които – най-често с основание – се смятат за добри) да се вгледат, вслушат, замислят. В края на краищата, не са ли тези способности едни от най-свидните ни дарби!
Ще се конкретизирам само за да не звуча абстрактно.
Как мислите, добър човек ли е онзи, който в 9 (девет) поредни новогодишни послания не се усмихна нито веднъж, а нахвърляше само мрачни картини назад и вещаеше тъмни прокоби напред? Това между 12 без 10 и полунощ, преди зарята и шампанското. А сега, току-що абдикирал от дълга си, ще ни води към светло азиатско бъдеще с несъществуваща партия и като лидер на несъществуваща коалиция.
Как мислите, добър човек ли е онзи свещенослужител, който бе избран от Синода за пръв между равни и който не се е усмихнал нито веднъж на никого от пасомите си, понеже пази усмивката си за госпожа Митрофанова? Вижте очите му, вгледайте се поне минута в тези очи. И защо не можете да издържите и десет секунди?
Как мислите, добър човек ли е онзи низък раб, който заплашва събратята си, че ще ги вкарва пак в Белене или че ще ги трича като бездомни кучета? Оня, дето служи за копейки на споменатата по-горе госпожа и на нейните господари.
Как мислите, добър човек ли е онова шебекоподобно, дето се лези от трибуната на Народното събрание, докато десетки опечалени оплакват близките си? Вярно, има такъв „народ“, но такива измежду тях какво общо имат с човеците?
Е, вече не е толкова абстрактно, нали?
Можем, човек може да различава доброто и злото. Ако не можеше, човечеството нямаше да съществува отдавна-отдавна. Щеше да е зверилник на тая планета.
4. Няколко думи за „блатото“. Много лошите хора – от хитрост и подлост и за да маскират поне малко пъклените си помисли, – винаги вкарват в листите си съвсем немалобройна „блатна челяд“. Не бива да се заблуждаваме кой кой е, а трябва да ги разобличаваме. Щом тези люде са се наели в служба на злото, те вече не принадлежат на „средата“, а са се продали на злото. Точно те понякога са по-страшни от „автентичните“ злодеи. Тъкмо на тях понякога им се услажда как от мижутурки са се превърнали – в собствените си очи – в „принцове“.
Подобно, но коренно различно в същността си преливане се наблюдава и в обратна посока. Части от „блатото“ се включват в редиците на добрите хора на най-различни позиции. Става и това и нерядко. Окуражавайте ги, не ги подценявайте, дайте им възможност да осъзнаят какво е да живееш със спокойна съвест и без да се люшкаш от илюзия към илюзия и от „бащица“ на „бащица“. „Заковете“ ги в средите, в общностите на добрите хора. Утре ще имаме нужда от тях. И от тях. Утре би следвало да сме забравили кой какъв е бил, а да се интересуваме само кой какъв е.
5. Нека се спрем на листите в светлината на друг сложен проблем: добри или кадърни хора да се предлагат в листите, ако не успеем да намерим достатъчно и добри, и кадърни?
Настръхвам, като си представя дискусия в мрежата по този въпрос. Затова да подходим с горчиво чувство за хумор. След последните правителства (с редки изключения само по някои аспекти в работата на някои от тях) да се говори за приоритет на професионализма, компетентността, експертизата, е нелепо. Казано грубовато, ала съвсем точно за жалост, по-ниско и по-низко едва ли би могло да бъде занапред, така че каквото и да е следващото правителство, ще е по-кадърно от тези на просташката ни мафия. Не, не подценявам и не неглижирам търсената и така нужната вещина на държавната администрация, които вещина, опит и знания трябва да се стремим да изберем и назначим. И все пак през април бих дал огромен приоритет на добротата, на моралните качества на кандидатите. Нека бъда ясен: добрият сравнително некомпетентен човек може да се научи, да бъде стимулиран да се научи; лошият компетентен човек е способен да твори само лошотия. А много лошият?
Бонуси:
- по принцип лошите хора са некадърници и лентяи. Ала мнозина са кадърници и работохолици, да ги вземат дяволите! Трябва да се отървем от тях обаче – и от едните, и от другите. Особено от вторите. Не са ни необходими суперкомпетентният пропагандист Гьобелс, нито суперченгето Берия;
- по принцип добрите хора са добри професионалисти и са работливи;
- депутатите и по-високите позиции в държавната и общинската машина са нищожно малък процент като бройка в сравнение с всички добри и същевременно кадърни хора у нас. Толкова ли е трудно да се издигне и избере малка част от многото хиляди добри хора и добри професионалисти в България?
6. Още малко конкретно за изборите. Този избор на 19 април е един от многото. И не е само парламентарен избор. Всеки ден е ден за избори и всяка консолидация на добрите хора ще се отплати и ще се отплаща в бъдеще.
Ако на 19 април вечерта злото удържи съкрушителна победа, доброто ще е натрупало нов безценен опит за нова, още по-упорите битка в името на светлината небесна и на справедливостта човешка. Всеки добър избор, всяко добро дело трупа камъни в темелите, върху които ще стъпят децата и внуците ни.
А ако злото не успее? Нека мислим позитивно и да се съсредоточим само на този вариант. И да работим за него.
7. Напоследък се смрачи. Налага се да правим избори в сумрака. Какво ни показва трагедията край Петрохан и на лобното място на Ботев? Вирусът на злото – заразата, която особено болезнено отравя „блатото“, – е много по-пагубна и от най-коварната смъртоносна епидемия. Да, това е чума. Самодоволна, жестока, безмилостна чума. Уж нормални хора реагират като негодници. Лабилни психики изпушват заради гаврите и манипулациите на злото и на слугите му с най-естествените човешки страхове и заблуди.
Дойде обаче ново правителство. Не бива да се пропуска дори и най-малкия шанс веднага и на всяка допустима цена да се смени главния прокурор, всякаквите съдебни и не само съдебни регулатори, инспекторати, всякакви полицейски вождове, продали се на мафията, изобщо всяко и всички пипала на октопода, които могат де се отрежат. Не можем да си позволяваме повече злото да върши каквото си иска и да представя престъпленията си както му е най-изгодно на него. Дребните щрихи и дребните душици не са важни, затова са дребни. Трябва да се целим горе, във висшата общност на злото, в желязната кохорта на крайно лошите хора, иначе ще заприличаме на някои страни, където то вече комай победи. Включително „братски“ страни.
8. Само ще маркирам ролята на солидарността между добрите хора. Те трябва да се търсят, да се поддържат, да си помагат. Разтворете сърцата си за добрите хора. Затворете ги за лошите. За какво живеем – за да подкрепяме агресивните войни на маниаци, безумните сенилни амбиции на социопати и „комбините“ на малоумни крадливи пигмеи? Или за да се радваме на човешкото съпричастие и да създаваме по-добър живот за деца и внуци?
9. Не бива в никакъв случай да се примиряваме с низостите на лошите хора. Най-лошите от тях са чудовища. С чудовища не се преговаря, не се сключват сделки, не се подписват съглашения само защото чудовището временно се е престорило на заспало. Не съществуват временно задрямали крокодили. Нека не си позволяваме да проверяваме. Малко ли глави бяха отхапани вече за 36 години и за 45 преди това! Нека не се правим на чембърлейновци навън, а у нас да не вярваме на братоци, батки, бацета и все от тая порода противни телеса, които работят „за хората“. Как не ги научихме имената на хората, не са чак толкова много!
10. Сами са добрите хора. Добрите хора са сами и разчитат само на себе си и подобните си. Винаги е било така и винаги ще бъде. Ала са стотици хиляди и милиони. Само в България. Да, броя ги с дечицата, които са най-важното в крайна сметка. Сами са, но са много и носят в себе си онова светлото, чистото, порядъчното, заради което си струва да се живее. Това не са помпозни слова, а кротката Божия истина. Фактът, че не е стигнала до сърцето ни (и до разума ни) за цели 2000 години не означава, че тя не е истинна истина или че пътува бавно, а значи само едно: че е толкова извисена в светлината си, че не всеки е способен и достоен да я достигне и постигне.
Ала това е наш проблем, не на истината.
11. Добрите хора са смъртни, доброто е вечно. Но то изобщо нямаше да съществува, ако добрите хора не бяха го съхранявали винаги у себе си.
12. Не бива да се отчайваме, макар че понякога е отчайващо злокобно. Защо Левски и Ботев не са се отчайвали? Въпреки тежките дупки, в които са пропадали, въпреки „Народе????“ и „…вий сте идиоти“? Защото доброто е като феникс, защото доброто е неунищожимо, защото доброто е вечно. И защото то, а не антиподът му е Христовото начало у нас.
Споделете
