Опит за размисъл
- 04 Ноември 2023
Днес е особен ден. Почитаме нашите скъпи покойници. Мир на праха им в небесните селения.
От друга страна, от земната страна, днес е ден за размисъл. „Дават” ни съвсем официално такава възможност. Нека тогава се възползваме и да поразмишляваме – съвсем накратко.
Тук се обръщам само към малцината ми читатели софиянци, за които съм сигурен в две неща: че ще прочетат текста; че мнението ми има значение за тях. На останалите желая светъл уикенд.
Както е обичайно напоследък, и този избор ще е много труден. Пак няма да има „прошка” за нас, пак ще се самотормозим и преди, и после, както и да постъпим: и да гласуваме, и да не гласуваме, и да идем да зачеркнем и двамата – което означава, че не сме участвали в никакъв избор, а сме се разходили.
Допълнителни затруднения:
- няма наши и ваши – нелепо е;
- няма цветове и нюанси – какви цветове, какви нюанси?;
- няма млади и стари – дамата и господинът са връстници. Поне на години.
Няма ги и много други обстоятелства, помагащи ни по-рано.
Какво си имаме, но не отпред на билбордовете, а там отзад, зад фасадата и отвъд празните приказки и отвратителните демагогии? Някои умни люде казват, че изборът ни бил цивилизационен. Безусловна, безспорна истина.
Вляво имаме зло, тъпо зло със съответните тъпи физиономии, за което зло цивилизацията не означава нищо. Хиляди години висок и светъл труд на хиляди високи и светли души за тях не означава нищо. Мракобесите не разпознават цивилизацията, те искат само да властват, за да плюскат човешкия труд и мъка + да лочат човешката кръв, ако се наложи, + неизменните пържоли и кебапи, джипове, дворци, яхти, чалги (песни-пляски) и всичките останали „особености на руския лов и риболов”. И на нашенския също доскоро (и мечтан отново „лов и риболов”), и на северокорейския, и т.н по пъклената ос.
Срещу орките на тъпото зло се е изпречило онова другото, с всичките му многобройни и адски досадни кусури, нетърпими, вбесяващи понякога кусури, което друго обаче признава цивилизацията. Познава я и я признава. С всичките ѝ кусури и тя. Другото се опитва да ни впише в цивилизацията. То харесва несъвършената ни цивилизация, защото е цивилна, хорска, човешка, а злото е войнствено, въоръжено и не е много опасно, а мъртвешки опасно. Всеки, който е гледал поне веднъж новини през последните години, би следвало да проумява какво означава мъртвешки опасно зло.
Ала изборът ни не е само цивилизационен. Много, неимоверно повече от цивилизационен е. Изборът ни – и не само в София – беше, е и ще бъде каква посока на времето „предпочитаме”. Основният ни избор е между миналото и бъдещето. Нищо по-малко. А цивилизацията е с много по-малка стойност от времето.
Миналото се храни със старост, със смърт, с тлен, с прах и пепел – същата пепел, в която орките на тъпото зло изпепелиха мечтите и душите на стотици милиони хора.
Бъдещето си е бъдеще. И зависи само от нашите избори.
Времето си тече напред, наблюдава ни (няма да цитирам Апостола) и вероятно много се забавлява с нашите „предпочитания” накъде да тече.
Ще обрисувам за прегледност картинката и приключвам.
То е като да искаме да пуснем хартиено корабче по реката, ама то да плува срещу течението ѝ. Не ние, някои мракобесници го искат.
То е като да искаме да направим около-, а не надземна обиколка с космическа ракета, но да вярваме, че Земята е плоска. Няма да уточнявам кой го иска.
То е – ако си спомняте „Жените на Варшава” на Георги Марков, – старецът Йорго да не се обеси, а да убие с гегата си младия геолог – примерно докато спи, защото геологът е млад и му предстои още да живее. Ала мъдрият писател (мир на праха му, светла му памет) „обеси” мъдрия си старец. Бъдещето винаги надживява миналото. Рано или късно се справя с всички окови на миналото. Не ми стига умът да си представя какво би представлявал животът на кръглата планета Земя, ако би било обратното.
Правете, прочее, каквото решите. Мислете обаче, когато гласувате, и за душите на децата и внуците си. И кое време ще обитават тези души – бъдещето или миналото.
Споделете
