Следвайки Пипи
- 05 Февруари 2023
Току-що завърши още един кратък етап от съвременната нашенска сага. Предстои следващият. Очертава се да бъде драматичен, но ние отдавна не се плашим от драми. Нито впрочем от лириката и епоса. Каквото и да се случи обаче, то ще е тепърва, а ние нека погледнем за минута-две назад.
Няма доволни след поредния разочароващ миниетап. Всички са недоволни, като изключим само някои измежду едрите криминални престъпници с бели якички, магистратски тоги или депутатско-президентски имунитет. Те обаче не ни интересуват в случая, те са капка в морето, стотна или хилядна от статистическата грешка. Важното е друго: всички са недоволни, целият народ е недоволен, гневен е, отчаян.
Защо? Защото нищо не е наред, ще изръмжи народът.
Правилно. Когато нищо не е наред, народът е недоволен, гневен, отчаян. И защо не е наред?
Защото, защото… Защото всичко окепазиха, ще избоботи народът.
Кои те?
Кои, кои… Другите, ще отсече народът.
А, да. Другите, разбира се.
Има ли начин да намалим, да облекчим, да разхлабим примката на това недоволство, на гнева и отчаянието си?
Има. Погледнете Пипи Дългото чорапче на рисунката. Това е начинът. Или поне един от начините – проверен във вековете и подпечатан с печата на човешката мъдрост.
Значи, ние, съвременните българи, ние, народът, стоим здраво на краката си, гледаме умно наоколо си и трезво разсъждаваме, а гледката наоколо (никога навътре в себе си!) и разсъжденията ни водят неотклонно към недоволство, гняв и отчаяние. От кого?
Вече знаем – от другите. Кои другите? Отговорите са разнообразни. Зависи. Всички са отчаяни от политиците ни. Мнозина – от всички политици, някои – от определени групи политици, други някои – от други определени групи политици. Едните някои и другите някои откъм народа са гневни един на друг, както и политиците са гневни един на друг. Политиците, от своя страна, също са недоволни и от народа си, само дето не го произнасят на глас, ясно защо. По-малки и по-големи групи от народа враждуват помежду си не само по политически, а най-вече по икономически, социални, битови и всякакви други причини. Враждуват, разбира се, с огромно недоволство и шумен гняв. Ако внимателно се взрем в картината – стъпили твърдо на земята, – ще забележим, че всички са недоволни от почти всички.
Можем и да не се взираме внимателно. То се вижда от ясно по-ясно.
Знаете ли защо е така? Защото някак по презумпция, някак по подразбиране, някак по навик и по стародавна нашенска традиция ние винаги приемаме другите за виновни, за отговорни за кьопавите ни български работи. Никога аз, винаги те. То не е необходимо дори да се казва, да се пише, да се напомня – всяка публична (пък и домашна) дума и всяко публично (и домашно) действие в тая наша странна държава излъчват категоричното послание, че за кьопавините са виновни и отговорни някои от всички останали (понякога даже всички останали!), но не и приказващият и действащият. То се подразбира. Че как иначе?
И нищо, нищичко не е наред, а сме застанали здраво на краката си, гледаме умно и разсъждаваме трезво.
А сега – като гимнастическо упражнение – нека опитаме да последваме примера на Пипи. Да обърнем гледната си точка, да преобърнем мисленето си, нека се вгледаме първо в себе си, а после в околните от Тимок до Велека и по другия диагонал, да попитаме себе си не сме ли и ние или дори понякога само ние виновни за нещо куцо в куцата ни държава. И да поразсъждаваме над несложната задача, ако всеки е невинен и не е отговорен, а другите са виновни и отговорни за идиотизмите ни, сборът от всеки от нас, невинните и неотговорните, няма ли да състави едно невинно мило цяло – българския народ?
Невинно цяло, на което нищо не му е наред.
Ако разсъжденията ни обаче са искрени и честни, ако сме решили вярно простичката задача, всичко вече ще е наред. Тоест ще си е дошло на мястото. И няма нужда да мислим задълбочено – достатъчни са искреността и честността. Тогава истински виновните и отговорните ще се откроят още по-ярко и по-позорно, ала емоциите и пристрастията ще стихнат.
Тогава още и разумът работи по-добре. А разумът ни води към истината, че всеки народ – поне в мирно време – е отговорен за съдбата си.
Проверено е: преобръщането не боли, не травмира, а помага. Дори детето Пипи го е разбрала в игрите си. Преобръщането на гледната точка. От хилядолетия помага. Иначе по дебелите книги нямаше да пише за греди и сламки в очите. Очите човешки и очите народни.
Споделете
