Чудовищата
- 18 Октомври 2022
Гледам (много рядко) и чета (къде да се скрия?) какво приказват някои дами и господа. И как приказват. И неизменно се сещам за чудовището Кати, героинята на Джон Стайнбек от „На изток от рая”. Гледам и чета за Костя Чикатилович Копейкин, за разни други същества от военновъздушните и цивилноземните ни ловни полета, за госпожа Елеонора Митрофанова, ценния кадър на покойния вече Жириновски – и тутакси си спомням за Кати и за гениалния Стайнбек. Стайнбек, на когото дължа толкова спестени сълзи и нерви, задето чрез Кати ме научи малко по-леко и много по-мъдро да приемам вършеенето на Катините сестри и братя из българските аморални и неморални прерии. Най-смирено съветвам всеки, който не е чел или е позабравил „На изток от рая”, да посегне към книгата. Може да почне, ако иска, от глава 8 на І част. И нататък за Кати. Историята на Кати е извънредно поучителна, а и извънредно много помага да се опазиш читав, ако ти се е случило да бъдеш съвременен българин. А на нас ни се случи.
Дотук от мен. Ето ви началото на глава 8, І част. Превод – Кръстан Дянков.
„На този свят има родители — хора, на които им се раждат чудовища — вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои — с по три ръце, други с опашки или с уста, поставени на най-различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.”