Обучение с елементи на геймификация
- 12 Октомври 2021
Почвам и ще продължавам тук-там с цитати, понеже – цитирам – „който цитира, той не умира”. Това е от безсмъртният Радой Ралин.
Значи, вървя си по една мръсна уличка в самия център на европейската ни столица и виждам малка витрина, на която пише разни работи. Чета. Схващам, че това е някакъв център за занимания с деца. Стигам до заниманието „обучение с елементи на геймификация”.
Десетки пъти съм минавал покрай това приземно помещение, но никога не бях му обръщал внимание.
Впечатлих се. На другия ден пак минах оттам, пак се впечатлих.
Влязох в интернет. Цитирам:
„Игровизацията (геймификацията) е една от най-новите тенденции в общността за електронно обучение, която използва механика на игри и фокусираните върху човека елементи на игровия дизайн за измерване, влияние и възнаграждаване на целевото поведение на потребителите.”
Готино.
И още:
„Gamification” или в превод игровизация (геймификация), е процес, представляващ „включването на игрови елементи и механики в неигрови ситуации“. Термитът е въведен през 2002 г. от английския програмист Ник Пелинг, но думата и процесът набират популярност през 2010 г.”
11 години откак „думата набира популярност”, а аз не бях я чувал. Разни геймове – разни идеали. Старост – нерадост.
Отдавна не бях попадал на такава находка, затова се впечатлих. Не мога да измисля нищо по-точно, ама и да е модерно, за описание на нашия общонароден живот от „обучение с елементи на геймификация”. И геймификация не от 2010-а, а още от 1989-а, та насам. Никога не би ми хрумнало, че сме били обект на самообучение по „българска демокрация”, придружено понякога с доста болезнени „елементи на геймификация”.
Игрички да видиш! А те били част от обучението…
Било що било. Да вървим напред.
Нека се качим (мислено, като „на гейм”) на облаците, задънили нашата самообучаваща се родина, и да погледнем какво сме сторили от април досега. Тази година. И като резултати от обучението, и като все по-задълбочаваща се геймификация. Аз бих надзърнал и още 30 години назад. Бих препоръчал дори още по-панорамен взор – с 40-50 години още по-панорамен и все така назад, от 1989-а назад. Но нека да е само от април 2021-ва. Дъждът да си вали, той не бива да ни пречи.
Видяхте ли добре отгоре каква я геймифицирахме тези 6 месеца? Още малко ли? Няма проблем, ще почакам.
Хайде обратно долу на земята. Въпрос: какво правим отсега нататък? И особено от ноември нататък?
Ако сте съгласни, нека само за малко – като мечта, като блян – си представим, че всенародно решаваме да приключим със собственото си обучение, като се явим на изпит. След 32 години! На този изпит си поставяме само един единствен въпрос, и то ребром, без никакви „геймификации”. Цитирам въпроса: може ли човек или партия (коалиция), живеейки безнравствено и безсъвестно, да постигне резултати, които са в хармония с нравствеността и съвестта?
Както виждате, въпросът е 2 в 1. Хем човешки, хем партиен.
На изпита ще е разрешено да се ползват речници за чужди, непознати или забравени думи.
Който и след речниците няма да е разбрал какво го питат, ще му се разрешава жокер. Цитирам жокера: може ли нефелен човек да свърши добра работа.
Що е нефелен? Цитирам: неспособен, некадърен; лош, недоброкачествен; никакъв, отвратителен; калпав.
На изпита ще е разрешено и да се мисли. Може да се мисли и преди изпита. Препоръчително е дори.
Няма да е излишно човек да си припомни какво вършеха и вършат, какво приказваха и приказват най-изтъкнатите ни обучители, те и геймификатори. Мога дори да ги цитирам, но ми додея от цитати и ще се въздържа. Няма да е излишно човек да си припомни кой пазеше нравствеността си или поне се опитваше да постъпва нравствено и съвестно в наглед безнадеждни геймове. И не продаваше душата си.
Това всичко не е излишно да се стори до изпита и най-късно на изпита.
Край на бленуването за разни изпити…
Да, животът винаги е обучение. Да, животът често е с елементи на геймификация.
Ала между житейските мъдри уроци, поднасяни ни понякога и като игра, и нашенската идиотско „обучение с елементи на геймификация” разликата е като между нравствеността и майцепродажничеството.
Как пък се ненаиграхме с живота си за тия 32 години!
Споделете
