Бедни ми, бедни Петков, защо ли не си остана в Канада…
- 17 Август 2021
Моля, нека направим следното упражнение. Отваряме в гугъл конституцията ни. Готово. Глава пета, Министерски съвет. Ето, чл.110: „Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.” Хайде в Глава трета, Народно събрание. Чл. 65: (1) „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.”
Лошо за някои дами и господа, двунационални, така да се каже. Лошо, Петков, лошо. За министър не ставаш, сине, ти си будала. Канадска ливада.
Нека обаче си представим два лесновъобразими казуса. (Да си призная, мислех си първият да е с Роналд Рейгън, ама като си спомних, че той е стар враг на тутраканската селищна система, прецених, че не е добре да дразня по-възрастните тутраканци, които редовно ме четат.) Затова:
Казус 1: Илон Мъск (точно така, оня, дето е червив с пари) решава, че иска да стане български гражданин, защото сме много готини. Звънва на Каракачанката и срещу скромна 7-цифрова сума получава новия си нашенски паспорт след половин час.
Минават няколко години, Румен Радев се сеща за милиардера и го кани в служебния кабинет за министър на космонавтиката, за да може Илон Мъск (оставайки по-после в някое от многобройните правителства на Слави Трифонов) да осъществи българо-македонската мечта на сладкопойния вожд – знаете коя мечта. Възникват спорове за двойното гражданство, но г-н Мъск избира една хубава ливада, свиква пресконференция и обещава още следобед да раздаде по 5000 (словом – пет хиляди) лева на всеки български гражданин, а на депутатите – по 1 милион (общо за тях 240 милиона лева). И ги раздава.
Оставям на читателя да реши как завършва тежкия казус с двойното му гражданство.
Казус 2: Преди 30-ина години възкръсва за радост Гоце Делчев, но пусто – точно в родните си краища. А Кукуш днес е в Гърция. Затова той кандидатства за българско гражданство, а Каракачанката му го дава след месец дори без подкуп, просто, дето се вика, заради миналото му. На Гоце Делчев миналото му. Следва познатата процедура: Румен Радев му звънва (на Гоце Делчев) да оглави Министерството по националните въпроси в служебния кабинет, войводата се справя много добре, но за зъл късмет – гръцките власти още не са му отговорили (в тая жега!) дали са го отписали като гръцки гражданин. Лошо.
Оставям на читателя да реши как да завърши този втори тежък казус – да оставим ли Гоце Делчев за министър, или да удовлетворим мъката по законност на Карадайъ, Бойко Борисов и други видни законници.
Хрумват ми какви ли още не забавни казуси, кой от кой по-забавни. А вероятно най-забавен е с Васил Левски. Представяте ли си, ако българолюбецът граф Игнатиев му предложеше (днес, днес!) руско гражданство, та да може по-лесно да митка из България (днешната) и да буни народа срещу изедниците му и законниците му (днешните, днешните!), а после да стане и министър в нова свободна България, понеже из Европа вече не е останало кого да освобождава. (Освен на граф Игнатиев родината, ама тя пък е една Европа…) Майтапя се. Особено за българолюбието на граф Игнатиев.
Толкова. Като споменах Апостола, да завърша с другаря му по съдба Христо Ботев, като малко ще променя стиха, но не и пунктуацията: „А ний… ний сме идиоти!”
Споделете
