Не, не може да съществува интелигентен идиотизъм

ORodenЗа разлика от предишните ми няколко шеговито-тъжни текста, този ще е напълно сериозен.

Моля читателя да си представи 100 души умници или даже мъдреци. Примерно 90 души от историята на човечеството и 10-ина свои роднини, близки, приятели, познати, колеги, публични личности. Не е трудно, нали? Има такива люде.

Моля читателя да си представи как тези 100 души разговарят помежду си, как обменят свои мисли, разбирания, виждания – дори когато има разногласия; как тези хора се държат, поведението им; какво тези хора излъчват чрез поведението си, чрез самото си присъствие. Не е трудно, нали? Аз например „виждам” как един мой приятел беседва с Гьоте, как двамата се изслушват, с какво взаимно уважение се разделят.

А сега моля читателя да си представи други 100 души – български държавници, депутати, министри, политици, бизнесмени, университетски светила, журналисти и пр., с които немалка част от българският народ има известни проблеми. За тези хора обаче непрекъснати се твърди (и от самите тях), че са умни, интелигентни, образовани, опитни, доказано заслужили доверието на други части от същия наш народ. Ала понякога за тях се пише и говори така:

„Изненадващо е, че такива интелигентни хора могат да сторят това и онова.”

„Странно как такъв умен човек прави това и онова.”

„Не е за вярване, че такъв образован и опитен човек постъпва така или онака.”

„Всички са умни, културни хора, а говорят такива нелепи неща.”

„Въпреки безспорния им доказан интелект (ум, култура, опит, образование…) те се държат като някаква разпасана шайка хулигани.”

И така нататък.

Вярно – странно е и не е за вярване, защото всичко тези твърдения са нонсенс или по-простичко – глупости. С което директно казвам на любезния читател, че през последните десетилетия – много повече от три десетилетия – понятия като мъдрост, ум, разум, интелигентност, култура, образование, опитност и пр. девалвираха, обезцениха се, обезсмислиха се, загубиха почти докрай своето истинско автентично значение. Понеже:

- не може да си умен и безнравствен;

- не може да си интелигентен и да си алчен циник;

- не може да си мъдър и да си абсолютен простак;

- не може да си опитен и да си съвършено некадърен;

- не може да си образован и да не си способен да разделиш сламата между две магарета;

- не може да ти се гласува доверие, когато не притежаваш никакви качества да поемаш отговорност.

И така нататък.

Необходима забележка: нека не се объркваме с безспорните качества на ума (или с опита, образованието) на чудовища като Сталин, Хитлер, френския възпитаник – интелектуалеца Пол Пот и все такива из историята наскоро или далеч назад… В този текст не иде реч за сатанинския ум или начетеност на злото, а и е предмет на тежък диспут интелигентност ли е проявата на „интелигентна” чудовищност и престъпност.

Затова моля читателя да не се мъчи с несъчетаемите двойки интелигентност-дивотия; култура-простащина; мъдрост-безнравственост… Ако спрем да се мъчим с непосилни упражнения, много и много мъчителни питания от последните две-три седмици ще си намерят естествения отговор. А мерзостта, простотията, невежеството и простащината ще си заемат местата и в нашето съзнание.

Пиша „и”, понеже те не са мърдали ни на сантиметър от живота ни, само дето ние кой ни знае защо все се опитваме да не ги видим или да ги кръстим с някое по-благозвучно име.

И защо го правим? Да не би, като мижим, мерзостта, простотията, невежеството и простащината да изчезнат? Напротив – наедряват, дебелеят, разплуват се. Което и става още по-явно и по-ярко през последните две-три седмици.

За тези, които предпочитат да живеят с отворени очи.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com