Българско лято`2021 Психиатрични фрагменти
- 09 Август 2021
За да е съвсем психиатрично, подбрах подходящи илюстрации. Рисунките са на неподражаемия Йозеф Лада, обезсмъртил допълнително безсмъртния роман на Ярослав Хашек „Приключеният на добрия войник Швейк през Световната война”. А снимката е от „Полет над кукувичето гнездо” на Милош Форман.
1. Да, разбира се, най-добре е човек да се вгледа в себе си. Ето, вглеждам се. Леле! Хич даже не е лицеприятна гледка…
Както съм се вгледал, съвсем вероятно ми изглежда аз да съм изперкал, а Те да са точно такива, за каквито се представят. Генерал Борисов наистина да олицетворение на ред в хаоса – и не само той, а и Цветанов, Фидосова, Цачева, та чак до Тома Биков и онзи скръбния момък Митов: цели редици реда в хаоса. А партията им действително да е съставена от граждани, и то все фенове на европейското ни развитие. Да, а БСП не е мухлясала сила на застоя и статуквото, а отколешен двигател на промяната. Откога? Отколе! Да, а ДПС винаги, ама винаги (още от 4 януари 1990 г., когато Държавна сигурност го създаде) е било за спазване на закона и за други такива хубави спазвания. Да, а г-н Слави Трифонов онагледява тъжната истина, че има такъв народ. Доказано. А Гешев си е радост. Пък и Цацаров, защо да го неглижираме при толкова радост, която и той ни донесе за 7-те си години.
А, да. И за всичко е виновен Христо Иванов и, то се знае, майка му, и, разбира се, международното положение, особено пък сега с тази пуста пандемия.
Ето, всичко си идва на мястото. А аз ги виждам нещата (и хората) по-иначе просто защото съм изперкал. И ми е простено, тъй като съм гражданин на тази държава от 66-67 години. Как да не изперкаш!
2. Или пък все пак не съм.
Не бих искал да съм себичен, но ми се ще да не изпусна и такъв себичен вариант: изперкали са Те, а не аз.
Като се замисля, има данни… Съвсем ясно си я представям картинката, дори е доста убедителна. Ония редици, дето ги споменах одеве, както и много други редици, са се наредили на опашка и ги пропускат бързо-бързо в красива просторна градина, защото редиците не са у ред и се нуждаят от лечение. Въображаемият ми взор обхваща тихи откровени разговори по пейките между любезни дами и господа в бяло, от една страна, и пациентите им – и те в бяло, но малко пристегнато такова бяло. Виждам модерни зали, където се извършват назначени процедури като трапанация, лоботомия и разни такива, след което пациентите утихват, в погледа им се чете смирение, да не кажа апатия, а да се изказват какви са били винаги още от малки, дори не им на току-що трапанирания ум. Дори Тома Биков утихва, ей Богу!
Да си призная, доста добри резултати ми се привиждат след едно такова добронамерено лечение.
Така е, но здравият ми разум (ако е здрав) ми шепне, че когато има такъв народ, няма такова лечение. Пък и – без майтап – Те нямат и нужда от лечение, Те са си съвсем нормални. Други не са нормални, ама за това накрая.
3. Ами ако Те са симуланти? Как не съм се сетил досега! Ами ако симулират, че са политици, държавници, депутати, министри, доктори (на науките), доктори на изкуствата и прочее доктори? Ами ако г-н Станев не е той, а преобразената Радка Пиратка, на която „Тигре, тигре” най-после е сцепил дънките?
Хм, тук вече и класиката може да ни помогне. Отваряме „Швейк” и прочитаме цялата глава „Швейк симулант”. Е, може и не цялата. Та там гениалният Ярослав Хашек е описал как любезният, но строг доктор (не на науките) Грюнщайн е лекувал симулантите чехи, които не са искали да ходят на фронта да се бият залудо за Австро-Унгария.
Първо, пълна диета + аспирин за изпотяване.
Второ, лизане на хинин.
Трето, изплакване на стомаха два пъти дневно с топла вода.
Четвърто, клизма със сапунена вода и глицерин.
Пето, завиване в мокър (от студена вода) чаршаф.
Струва ми се, дори и най-лишените от развинтено въображение читатели могат да си въобразят какви последствия биха имали такива едни антисимулационни процедури върху поведението на г-н Тошко Йорданов Хаджитодоров примерно или дали така ще се репчи г-н Карадайъ. А дали г-н Румен Гечев ще дава акъл за икономиката ни, ако преди всяко парламентарно заседание му се направи една здравословна клизма, пък нека да е и без глицерин, след като току-що са му изплакнали стомаха от остатъците на хинина?
Няма да стане. Знам си аз, че няма политическа воля у нас да тръгнем по светлия път на доктор Грюнщайн. А и Те комай не са симуланти, пак без майтап. Те са си Те.
4. Ща не ща, налага ми се да призная, че тази последна точка ще да е най-реалната, ако не даже единствено реалната. Тя гласи: аз съм нормален, ала и Те са нормални, не са луди и са такива, каквито са – дребни лицемерни душици, кариеристи, бездарници, некадърници, калинки, мошеници, големи мошеници, негодници и много големи негодници, криминални престъпници и дори капи (много капи) ди туто разните им капи.
И, доколкото схващам, ние трябва да разчитаме за бъдещето си на мъжката дума, дадена от „Има такива Те” на други фракции на Те, мъжка дума, дадена на конфиденциални „преговори” между фракциите на Те… И да живее България, и шат на патката главата. Спокойно – идело реч да корупционно-олигархичната патка.
А на неколцината читави люде в парламента им се предлага да си налягат парцалите.
Пауза. Психиатрична пауза.
Ако т. 4 е най-близо до непознаваемата чиста истина, налагат се някои изводи. Стотина-двеста. Вероятно са и повече.
Ще се огранича до един. Няма български народ, колкото и да ни се ще да има. Отдавна няма. Забелязват се парчета от счупена стомна. Едно парче (от пълнолетните), около 10-процентово парче, предпочита и гласува за идиоти, простаци и престъпници. Друго парче (и то около 10-процентово) гласува за простаци, фалшификатори и въжеиграчи. Трето парче, вече доста посмалено, гласува за идиоти, некадърници и исторически престъпници, които от 130 години не са чували за думата покаяние. Четвърто парче гласува за впиянчен султан, който е и хидроинженер, и философ, и мъдрец, и агент на Държавна сигурност. И прочее парчетии.
Колкото до непълнолетните, юношите вятър ги вее на бял кон, а децата да се оправят, ние да нямахме по-леко детство, я!
Виждам едно малко парче от несъществуващия български народ, отхвръкнало настрана. Това са една шепа хора, които не са се отчаяли, притежават и разума, и подготовката, и волята да променят тази нелепа държава към добро. Понеже припознават читавото си отечество зад нелепата държава. Имат причудливото по тия земи желание да направят нещо на ползу роду, а не джобу. Ето към тях и към подкрепящите ги няколко шепи хора всички останали са се обединили като наистина единен народ. Народ от слепи за собственото си оцеляване самоубийци. Повечето от простотия, още повече по инерция, немалко от лошотия.
Господ да им е на помощ на онези, които въпреки всичко ще преглътнат и този корав залък. На онези, които „нейсе, ще я запушат”. И ще изведат събратята си от блатото.
Понеже не са андрешковци, а потомци на Серафим.
Споделете
