Разни работи

d32082e36b4eca7eb2ed62dd78cce483

Като всеки значим празник 24 май ни кани да се замислим над разни работи. Ето ви една такава „разна работа”. Наричаме я способност за различаване.

Никой българин не би спорил, че 24 май е професионален празник на Христо Ботйов Петков. Поет, писател, журналист, публицист, учител и най-важното – ученик, при това на Светлината. При това – отличник!

Мнозина българи биха спорили (без никакво основание), че 24 май е професионален празник и на редица видни публични дейци, които няма да изреждам поради липса на смисъл. Ще спомена само един титан – Бойко Методиев Борисов. Журналист и публицист (в съавторство с г-жа Арнаудова), учен, доктор на науките, автор на хиляди крилати максими и размисли (като Франсоа дьо Ла Рошфуко), учител на широките народни маси и отличен ученик и в училище, и в съответните академии, и на Тодор Христов Живков. Разбира се, ако уважавани социолози и голфъри ви попитат редно ли е на 24 май да се поставят имената на Поета и доктора на науките на една плоскост, вие ще отговорите, че това е ужас и кощунство. И така да е, но ужасът и кощунството не променят очевидния факт, че и двамата имат професионален празник. Както впрочем и голфърите, те също.

А сега към способността за различаване. В романа „Визитацията”, където се опитах да изразя своето отношение към Христо Ботев, делото му и към народа, който ги роди, Войводата твърди, че нищо добро не чака народ, комуто липсва национална идея.

Литературният герой Ботев отправи това предупреждение през 2006 година. Оттогава изтече много вода, затова хайде да си представим, че вече сме се сподобили с национална идея. Браво на нас! Та каква национална идея различава като подходяща за себе си огромна част от съвременния български народ? Христо-Ботевата ли или Бойко-Борисовата?

Повярвайте ми, чувам оглушителния рев. Само че дори и голфърите ще ви кажат, че не е важно какво приказваме (или ревем), а какво вършим. Поне до вчера.

Честит празник на Словото! Нека да го различаваме от словоблудието. И да не забравяме, че то, Словото, бе в началото и винаги ще си остане в началото. Каквото и да правим, каквото и да се случи с нас, дори и да ни няма.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com