Малко четене, малко смятане – какво излиза при рисуването...
- 05 Август 2020
Помилвал ме Господ да не съм български политолог, социолог или анализатор на българския политически живот. Като обикновен писател ме интересуват душевните нагласи на хората, какви са вътрешните им кипежи или мъртвила, на какво се надяват дълбоко в сърцата си и как си представят да осъществят надеждите си, в какво и кому вярват и защо.
Разбира се, стандартните социологически проучвания не могат да задоволят моя интерес. Те обаче ми дават храна за друг тип размисли. Ще споделя набързо какво извлякох от информацията, която ни предостави тия дни „Алфа рисърч”. Да спомена, че според мен това е единствената социологическа агенция, която досега не се е омацала до ушите с професионална подлост, с нагаждачество и алчност, с угодничество и всеядност. Затова и прогнозите им винаги са съвсем близо до реалните изборни резултати.
Първо числата, за да ни е картината пред очите.
Ако парламентарните избори са днес, резултатите при отчетени всички избиратели:
ГЕРБ (пак първа политическа сила): 14.5%
БСП: 10.4%
Има такъв народ (Слави Трифонов): 10.2%
Демократична България: 6.7 %
ДПС: 4.5%
Изправи се.БГ (Мая Манолова): 3.2%
Обединени патриоти: 2.2%
При твърдо решилите да гласуват (около 54% от всички избиратели):
ГЕРБ: 26.7%
БСП: 19.2%
Има такъв народ: 18.8%.
Демократична България: 12.3%
ДПС: 8.3%
Изправи се.БГ: 5.9%
Обединени патриоти: 4.1%.
И последно (това от мен). Данни за парламентарните избори през 2017-а, ЦИК:
Активност: 54.07% (същата като заявките днес)
Брой на намерените в избирателните кутии бюлетини: 3682493
Гласували с действителни бюлетини: 3425632 (без 87850 бюлетини „не подкрепям никого”)
И така, нека помислим заедно. Като през цялото време държим в ума си очевидния факт, че нашето лично мнение, на всеки един от нас, няма да повлияе върху общия ход на събитията в България повече от полагащата ни се една шест-седем милионна част. Включително и дали ще има предсрочни избори, как ще се развие протестът, какви ще бъдат есента и зимата в политически и здравен план.
Веднага се набива на очи, че за всяка от партиите ГЕРБ, БСП, ДПС възнамеряват да гласуват стотици хиляди хора. При ГЕРБ са почти милион, ако приемем, че пак ще гласуват общо около 3 милиона и 400 хиляди души: умножете по 26.7%. Произведението, което се получава, дава приблизителна представа за числеността на родната администрация + семействата и близките им + родната мафия, която кръжи около Борисов, Пеевски и Гешев, но не и около БСП-арските (и не само) олигарси и мафиоти.
Още: партията на Слави Трифонов няма (засега) широко известна програма, мълчи за почти всички актуални български проблеми, но ще има (примерно) 3425000х18.8%=около 640 хиляди гласа. Така се гласува доверие на кредит по нашенски. Веднага ти идват мисли за един „цар”, с извинение, за ония 800 дни, за трудолюбивия български народ, който щял…
Сами си сметнете хората, които ще се доверят на Доган и Пеевски, на Манолова, на патриотите, пак с извинение.
Още: ГЕРБ, БСП и ДПС „рухвали” според българските политолози, социолози или анализатори. Ти да видиш! Да съберем резултатите им. Ха, правят 54.2%! Могат ли да съставят правителство? Че защо не? Какво би ги спряло? Обещания, клетви, морал? Случайно някой да е забравил, че една майка ги е раждала? Но за коалициите след секунди. За „нерухналите” политически сили остават общо 45.8%, нали така? И всяка от тях ще е свободна как да се присламчи към „рухналите”, този път, надявам се, без ялата попарата на ГЕРБ Демократична България.
И още: какво стана с коалиционния партньор на ГЕРБ, славния СДС?
А сега възможните коалиции. Не е грях човек и да се посмее, макар че някои ще кажат, че не е смешно. Не е, ама си е смешно донякъде.
1. За еднояйчните тризнаци вече споменах.
2. ГЕРБ + Слави Трифонов + Мая Манолова: 51.4% от гласувалите.
Моите предложения: Бойко – премиер; Слави – вице и военен министър; Мая – вице и социален министър.
3. БСП + Слави Трифонов + ДПС: 46.3%. Тук не достигат гласовете на няколко депутати, но винаги може да се разчита на Мая Манолова и на националноотговорни ГЕРБ-ери.
Моите предложения: Нинова – премиер; Доган – вице и министър на философията, хидроинженеринга и яхтодомуването; Слави Трифонов – пак военен министър, но поема и културата.
4. ГЕРБ + Слави Трифонов + ДПС: 53.8%.
Няма да давам предложения, за да не досаждам повече.
Има и още варианти. И те все прекрасни родолюбиви, но и европоугодни коалиции като горните четири. Просто не знам коя най-много ми допада, толкова са ми мили. Да не отварям приказка за съвсем близката до ума широка коалиция за национално спасение (надявам се, без Демократична България), която ще спасява България от ГЕРБ, БСП, ДПС, патриотите и т.н. и която ще включва ГЕРБ, БСП, ДПС, патриотите и т.н.
Възможни са и още „бонуси”: климатът на Дубай да укрепи партийния дух на Васил Божков и добротворецът да се включи в борбата с бъдещата си партия, примерно „Честен хазарт”; Румен Радев може да създаде своя „Юмрукчал”, по старото име на връх „Ботев”; откъм Белград също е възможно да се пръкне нова формация, примерно „Чисти пари”. Какви ли комбинации още ни чакат!
Да се върнем обаче към днешните реалии. Продължавам да мисля, че най-важното в предстоящите месеци е да се сложи началото на процеса, който ще реши тежкия ни национален проблем с правомощията и кривомощията на главния прокурор. Колкото до предсрочните избори, няма да ни навреди да си спомним детството си с ония кубчета с картинките: подреждахме ги, за да получим сцени от приказката „Червената шапчица”. С 9 кубчета се получават ограничен брой картинки, и все с „Червената шапчица”. Ние българите обичаме да залагаме на едни и същи кубчета, при това само няколко, но Бог ни знае защо разчитаме да се появят някакви красиви приказни картинки, различни от „Червената шапчица”.
Така че, моля, нека внимаваме. При бързането ни към радикалните промени трябва –естествено – да протестираме, и то все по-мащабно, ала трябва и да мислим кога е най-подходящото време за избори. И постоянно да се оглеждаме, докато протестираме и мислим. За да не се окаже, че Бойко Борисов и Делян Пеевски са ни изпреварили на правата и сами отидат на предсрочни избори.
Те много добре знаят защо. И не за първи път.