„Най” и „най” на двата полюса на житейската геометрия
- 10 Юли 2020
Велика магия е животът! Винаги ни поднася такива негледни доказателства за процесите, които текат пред или зад завесата. Бих казал, геометрично идеални конфигурации, които да ни помогнат да се ориентираме, ако имаме някакви съмнения около същината на процесите. Друг е въпросът дали ние виждаме тази съвършена геометрия.
Така и тия дни.
На единия полюс – позитивното „най”. При всичките ми субективни симпатии, но и „претенции” към Христо Иванов, към неговата публична „теория и практика”, а не към личността му, не мога да се присетя за по-просто, ала същевременно убийствено ефективно действие – не приказки и лакардии – на десен политик през последните поне 15-ина години. Действие срещу омерзителната свинщина, царяща в и над България, която свинщина ние свързваме с аморфната пасмина политици, олигарси и всякаква друга обслужваща паплач и която наричаме за яснота мафия. Затова и си мисля, че актът на Христо Иванов и двамината му спътници е най-въздействащата върху социото постъпка от много и много години назад. Откликът на социото само потвърждава тази ми семпла констатация.
На другия полюс на геометрията – негативното „най”. Идиотите, вероятно сте забелязали, реагират различно, но винаги идиотски. Най-идиотският тип реакция, когато си в ситуация просто да премълчиш, е да иронизираш. Мнозина вероятно са иронизирали тия дни. Ала най-, най-„неподходящо” е да иронизират магистрати с ограничени ментални възможности. Още по-безумно е да реагират с ирония висши магистрати с ограничени ментални възможности. А ако са двама от неколцината най-висши? А ако са най-всенародно „любимите” от неколцината най-висши?
Читателят нека не се безпокои: няма да се включа в надпреварата по оригинално описание на главния прокурор, той и специалист по болшевишкия преврат и ролята на съпруга на Анна Каренина в него; нито на онзи човечец от снимката (той е правият, седналият е босът му), който (сега и все още) го играе правосъден министър и водещ шоуто на Висшия съдебен съвет. Само ще отбележа нещо очевидно. Когато в зряла възраст не си забелязал – вероятно поради ограничените си възможности за забелязване, – че иронията е последното нещо, към което следва да прибягваш, когато си в незавидни обстоятелства, животът съответно те халосва геометрично точно по онази именно част от тялото, където би трябвало да се състои несъстоялото се забелязване.
Велика геометрия е животът. На всичките хора животът. Безспорно, категорично – всичките Lives Matter. Включително и на иронизиращите с ограничените ментални възможности. Ала много, ей Богу – много matters от чия страна не геометрията ще е твоят личен life: откъм светлата или тъмната.
И още нещо: колкото и да са ограничени менталните възможности, все пак го пише във всяка дебела книга – много matters и за децата ти, и за внуците ти, и така до девето коляно. И това ли е трудно да се схване?
Споделете
