Слаб ум – висок пост – големи беди

 

павлова-цачева-гешев-борисов-радевНай-напред да обясня защо подбрах тези снимки. Откликвам на призива „да изберем българското”. Иначе всеки землянин би могъл да си сложи своите снимки: англичанинът – английска, руснакът – руска, китаецът – китайска.

На темата.

Последните няколко месеца ни показаха и доказаха, че цяла армия слаби умове се е добрала до много отговорни и дори до най-отговорни позиции из целия свят. И чрез избори (в демократичните страни), и другояче – в авторитарните и тоталитарните „джамахирии” (може и без кавички). Причините са също цяла армия и са сложни. Те не са моя тема сега. Ще го кажа така: Господ знае защо и как се развихри тази глобална пандемия от високопоставени слаби умове. Бог си има някакви основания да ни праща такива слабоумни лидери едновременно и на много места – особено по време на такива тежки изпитания като с коронавируса. Всевишният ни тества със своите си неведоми нам тестове.

По-долу ще се опитам да обрисувам накратко, напълно схематично и с най-едри груби щрихи образа на слаб ум, достигнал до най-отговорни постове. Този портрет предпоставя и пътя към логичния край на слабоумника.

1. Слабият ум не може да обхване цялостно тясното битие, в което съществува. Така е откакто се помни. По-късно не може да обхване в цялост света. Изобщо живота. Онова около себе си. Слабият ум пораства и му става любопитно. Все повече му се иска да обозре, да разбере, да осмисли по-задълбочено кое как е наоколо, но не може. Слабият ум не предполага и не позволява задълбочено мислене.

2. Слабият ум много рано опознава страха от онова около себе си. То хем предизвиква любопитството му, хем го плаши с необяснимото си многообразие и противоречивите си закони. Противоречиви според слабия ум. Той не знае, че това са закони, а ги възприема като скапани обстоятелства. Не знае и друго: че е слаб ум.

3. Още от юношеско-младежките си години слабият ум няма друг избор, освен да премоделира света наоколо в нещо по-елементарно, да опрости битието, та то да пасне на елементарното му съзнание. Колкото повече върви опростяването (съпроводено много често и с опростачване), толкова повече расте самочувствието на слабия ум.

4. Профанацията на възприятието на живота успокоява слабия ум. Не било толкова страшно това шибано битие. Животът някак става по-поносим и по-предвидим. Трябва да научиш няколко простички правила и съответните чалъми как да се справяш с проблемите. Слабият ум вече е готов да „се пребори” с живота, да го обязди. И не само е готов, обяздва го по начина, който му диктува умът му.

5. Слабият ум (докато язди) среща много и много събратя по слаб ум. Някои вече влизат или по-късно ще влязат в стадото му, а с останалото людско море си допадат и стават единомишленици. „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме” ще се превърне в нещо като договор между съумниците.

13-09-05-24400 16. Спокойствието и житейските „победи”, които са следствие на добре използваните чалъми, както и на подкрепата от своите хора, надуват егото на слабия ум. Той е доволен от себе си, от начина, по който се справя с тая объркана тъпня околовръст. С живота, който той е впрегнал в собствената си каруца. Слабият ум все повече се харесва. Все още предимно наум. Често се умилява пред огледалото. А вече е голям началник, което само спомага за самохаресването.

7. И слабият ум все повече заживява в измисления си профаниран свят, напълно пригоден и пригодѐн за нивото на ума му и спрямо изискванията на егото му. Разбира се, той не може да оперира в истинския, в реалния, в Божия свят обхватно, стратегически, в дълбочина, затова работи само на дребно, на парче, тактически. Макар понякога вече да е станал най-големият началник.

8. Сглобената конструкция от работата на парче без визия и стратегия логично представлява картонено-марципанена кула, която егото на слабия ум провижда като средновековен укрепен замък. Да си вече най-големият началник само подпомага провиждането на едно-друго в приказния свят на картонено-марципанената фантасмагория.

9. Кулата обаче постоянно се разваля, дефектира, руши се. Слабият ум не е способен да проумее защо става така, не му стига умът. А и егото пречи на елементарната логическа верига, която би го довела до самия себе си. Така че слабият ум постоянно е изнервен, дори много често беснее, защото е убеден, че негодници, тулупи, лош човешки материал или всякаква перната гад като мисирки, патки и кокошки му развалят средновековния укрепен замък, проектиран и изграден лично от него въпреки негодниците и мисирките.

10. Минават години. Слабият ум отдавна вече е изцяло подвластен на егото си, на себехаресването и себелюбуването. Ала неблагополучията около картонено-марципанена кула непрекъснато го карат да лъже, за да нагоди света наоколо към представата си за хубавия измислен замък. Той това и прави: лъже и се самовъзхвалява. Все по-редки са случаите да не си вярва, докато лъже и се самовъзхвалява. Обратната връзка, себеконтролът на съзнанието едва-едва пошавва: егото се постарало да си свърши добре работата. И още: слабият ум притежава слаба памет и затова на обед той не помни какво е излъгал сутринта. И още: слабият ум не съобразява, че всяка следваща лъжа не се връзва с предишната. Накратко: това са и основните отличителни черти на слабия ум – лъженето и самохвалството. Нека погледнем само лидерите на световните сили. Всички лидери на „великите” сили. Нагледахме ли се?

11. Обаче. Това не е шега работа. Това е катадневна мъка, съсипващ труд – да натамъняваш живота спрямо картонено-марципанената си кула, построена от слабия ти ум. Особено пък ако възнамеряваш да го правиш година след година, и то на най-висок пост.

12. Има само един изход за слабия ум да се справи с такива проблеми и инстинктът му за оцеляване го е открил отдавна изхода. А егото му само е улеснявало задачата. Изходът е да се заобиколиш със също такива слаби умове като твоя, по възможност още по-слаби дори. Както споменах по-горе, има, има много такива нищожни умове из това някогашно си необяснимо и враждебно битие наоколо, което се оказа богат, сладък и простичко подреден охолен живот. Има, има безчет слаби умове, с които можеш да се обградиш. Цяло стадо от слаби умове. Особено ако си вече на позиция, която ти дава възможността да им дадеш пък на тях да пасат на воля. Овцете пасат според глада си, а не според ума си. Така пасат – според лакомията си – и по-силните умове от високопоставения слаб ум, ако такива случайно (заради алчността си) попаднат в стадото му.

13. Заобиколиш ли се с единоумници, те също и слабоумници, вече е друго. А и мнозинството от ония, които не са около теб, които не са от стадото ти, също не блестят с особен ум, така че всичко се получава някак като по ноти. Работата спори. Вярно – спори на парче, спори от ден до пладне, кулата се руши, но ти ремонтираш, тя са свлича, ти пак я вдигаш и закрепваш, абе истински замък, както казват по телевизията; от друга страна, хората – особено ония, малцинството, които са благословени с по-силни умове и съответно нe са част нито от персоналното стадо, нито от мнозинството, което е извън стадото, – тези хора работят спорно, живеят нормално, постигат разни добри неща, надграждат, правят-струват – живее се. Живее се за всички: и за личното стадо, и за симпатизиращото мнозинство извън стадото, и за умните.

14. Комай тук е мястото на важна вметка. Да изясним едно привидно противоречие. Много добри неща се случват при управлението (мандата) на слабия ум. Построяват се не само сламени кули. Наистина нещата някак си вървят. И това е най-вече заслуга на съзидателното малцинство със силен ум, но и на изключителния прагматизъм на високопоставени слаби умове, на „нечовешкия” им инстинкт за оцеляване, за лавиране, за измъкване между капките. На „гениалната” им демагогия, разбира се, на „пумпалството”, на изумителния им „фурнаджийски лопатлък”, ако бих могъл така да се изразя. Как се съчетават слаб ум и някакъв такъв далавераджийски прагматизъм ли? Питайте Господ. Ала очевидно се съчетават. Край на вметката.

15. Естествено егото на слабия ум приписва на собствените си способности всичко, което е постигнало малцинството със силен ум. Да, слабият ум е нервен, често беснее заради нараненото си честолюбие, като при това си вярва, но още по-често и някак безпричинно се и развеселява. Безпричинно – в смисъл че той не вижда причината, криеща се в непомерното му самолюбие. Тогава, в тия часове на разпускане, слабият ум се шегува, позволява си да говори онова, което лежи най-плитко в слабия му ум, и затова произнася невероятни глупости. Те му харесват. Той е очарован от шегичките си. И егото му също ги харесва и му шепне, че това са мъдрости. Пък и видимо е, че са мъдрости: овцете от стадото са възхитени от чутото и блеят в един овчи глас. Мнозинството и то подблейва на пресекулки. Да не забравяме телевизията.

16. Да се върнем на трудовото всекидневие. Колко е възможно да издържи слабият ум на такова напрежение, на такива постоянни предизвикателства откъм реалния живот? Историята ни учи, че дълго. Съвремието ни учи, че много дълго може да издържи с тая превъзходна медицина (за високопоставените). Слабият ум е жилаво чудо, дълговечно здраво дърво и същевременно мек пластилин. Скала и силикон. Издръжлив е и на опън, и на удар, и на ковкост. На мачкане и тъпкане. Доказано. Като добавим, че слабият ум е скаран по дефиниция със съвестта и че притежава моралните достойнства на предателя – дълго издържа. В добрите случаи – без да се разхожда по труповете на сънародниците си (и не само); в недобрите – разхождайки се.

17. Колкото и да е издръжлив обаче, слабият ум и той приключва. Краят му винаги е един и същ в два модела. Или не издържа все пак и все някога на натиска на действителността и се пръска, разпертушинва се; или нормалните хора със силни умове все пак и все някога се съюзяват и пукат надутия балон в името на собственото си оцеляване и собствената си нормалност.

Мнозинството от българския народ към този момент очевидно е избрало да наблюдава „филма” на първия модел. (Не споменавам присъдружното стадо, което е в конфликт на интереси, дава мило и драго слабият ум да си стои високо горе до амина, затова само пасе и пладнува, пасе и пладнува. И блее…) С две думи: мнозинството от българския народ търпеливо чака слабият ум сам да се погуби от напрежението. Избор като за мнозинство... Доскоро се питах какво чака малцинството. Вече не се питам, понеже схванах, че никога няма да науча.

П.П. Възможно ли е мнозинството от слаби умове да си избере за лидер силен ум. Историята и съвремието учат, че се случва понякога. Мнозинството проявява инстинкт да оцелее при по-тежки ситуации или просто му се дощява да живее по-добре, затова прави добър избор. Да, случва се нарядко.

Тъй че да се уповаваме на случая, щом се случва.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com