Благодарности и така нататък
- 30 Април 2020
Ще го напиша по-най-простия начин, по най-достъпния. Без мъдрувания, без сложни интелигенщини.
Този на билборда е китайският най-голям началник. А благодарностите са от нашите балкански братя сърбите, защото техният „брат” – въпросният китайски най-голям началник – им е дал нещо за защита от коронавируса. Та тази снимка ме преследва вече 2-3 седмици комай станаха. А вчера ме „настигна” някъде из международната преса, че „Китай бил на път да загуби доверието” на света. На път!
Значи: онзи от билборда си седи в кабинета, работи. „Служи” на милиард и половина свои сънародници, а е свръхважна фигура и в световните дела. Докладват му в лош час, че лоша зараза е полазила един от многомилионните му градове, а и наоколо лази. Той не реагира. Тоест реагира, като им заповядва на докладвалите да си мълчат, а не да се оповести тутакси целия свят и целият свят заедно да предприеме мерки срещу общопланетното бедствие. Заповедта е изпълнена, заразата си лази, но китайският най-голям началник е комунист, веднъж, и маоист, дваж. Това означава, че човешкият живот не го брои за нищо, веднъж, и че е свикнал да лъже от мъничък, още от червените си пелени, дваж.
Заразата обаче си лази. Тя – за жалост – не е маоист, та да спре да лази от идеологически съображения.
Следват още седмици доклади, лъжи, увъртания, пак лъжи, милиони поданици на маоиста бягат от многомилионния град към други многомилионни градове и навсякъде другаде, където живеят останалите милиард и почти половина човека, не спират и международните полети от този град към целия свят, всичко тече, всичко се променя, всичко лази – диалектика, междувременно някои по-приказливи и съвестни китайски доктори умират от заразата или изчезват от полезрението, пак лъжи… Заразата обаче толкова е налазила вече навсякъде, че най-накрая се налага да се признае, че я има. Откога? Ами отскоро, обясняват подчинените на китайският най-голям началник. Няма да отварям дори дума какво обяснява Световната здравна организация, начело с оня симпатяга радикалния левичар.
После историята е позната на цялото прогресивно, на не толкова прогресивното, както и на регресивното човечество. И човечеството продължава да я опознава и ще я опознава още дълго.
Питане: какво трябва да стори човек (ако е поне малко от малко човек и съзнава какво е сторил), който лично е отговорен за страданията или за смъртта на огромно количество люде? Отговорен не за бедствието на всички милиарди, засегнати по един или друг начин от заразата и последствията ѝ, а „само” за това море от хора, които не биха страдали или не биха си отишли, ако този човек бе постъпил, както би следвало? Тук не говоря за съвест, понеже си имаме работа с комунистически началник от най-висш калибър, а съвестта е сложна материя, духовна. Тя опира до различаването на добро и зло, до позиционирането ни отсам или оттатък границата между доброто и злото. Говоря за най-елементарна човещина, нищо повече. Ако щете – за човещинка. Съзнавам, че когато си на 67 години и си участвал във всички престъпления на китайската комунистическа партия срещу своя народ, в които времето ти е дало възможност да участваш, включително и като неин вожд, тогава по-лесно се правят престъпления и срещу цялото човечество. И все пак – ХХІ век е. И все пак – иде реч за най-простичка човещина.
Моят отговор: ако човекът е поне малко от малко човек и съзнава какво е сторил, няма друг избор, освен да преметне (и то още през януари-февруари) най-здравото китайско въже на най-дебелата греда в китайската империя, да си надене клупа, после да изпие литър бързодействаща отрова, после да се застреля с личния си гравиран пистолет, а накрая с последните си сили да ритне стола, на който е стъпил.
Ако човекът е поне малко от малко човек.
Иначе снимката на белградския билборд е хубава. И благодарностите за маските и защитните облекла вероятно са стигнали до „вожда и учителя”. Сигурен съм, че много се е трогнал.
Някой простодушен добряк би рекъл: „Поне едно извинение да беше промърморил...” Моля? Този добряк ще да е млад човек и не познава нрава на червените вождове. (Да оставим настрана „равностойността” между едно „извинявай” и няколко стотин хиляди живота плюс стотици милиони разбити съдби плюс потрошени неизвестен брой трилиони долари плюс съсипани икономики.) Червените вождове не се извиняват. Колкото руските вождове се извиниха за ГУЛАГ, за Чернобил, за сваления малайзийски самолет. Колкото Мао се извини за Културната революция. Колкото нашите днешни червени главуняци се извиниха за наследството от кръв, което доброволно поеха.
И всички спят спокойно. В далечен Китай – също. Освен ако не са се развълнували преди сън от благодарностите.
Споделете
