Асоциации, аналогии

 

Мина време от повторния „избор” на г-н Гешев. Страстите се поуталожиха, всеки отишъл си ден „лекува” уж законните противобългарски безобразия на онова нещо, което се нарича Висш съдебен съвет. За онези, които са гледали поне част от второто „обсъждане”, остават възприятията и спомените от видяното и чутото. А те, поне при мен, породиха и все още пораждат доста асоциации, събудиха и все още събуждат аналогии. Сега, докато пиша, очакваната развръзка се осъществява при президента. Тъкмо е сгода да споделя съвсем накратко някои от тези асоциации и аналогии.

Разбира се, на първо място, остана чувството, че гледаш пряко излъчване от партийно събрание, свикано от БКП примерно през 1983-а. Мнозина помнят, аз също. Гнус, демагогия, нравствен терор, пълен простор на най-низките страсти, лъжа и беззаконие. Всички гледат надолу, човъркат нещо пред себе си, гласуват като „рота войници” (преди 100 години и повече премиерът Димитър Петков, казват, е мечтаел да има такъв парламент, който да му гласува като „рота войници”), правят предварително подготвени клетвени декларации за вярност и верноподаничество, заклеймяват „врага”, както през 1989-а масово и всенародно на всенародни партийни събрания се заклеймяваше поета Петър Манолов.

Ей Богу, бях забравил как се чувствах тогава… Бях забравил усещането за омерзение и абсолютно човешко унижение. ВСС – техни магистратски височества – ми напомниха кое как беше и все още е. Който не е преживявал такава атмосфера, той не знае какво са изпитвали председателят на Висшия касационен съд и трите дами съдийки.

Гледах и постоянно си мислех за „Кръстникът”. И сега си мисля. Ала не за идилията, заснета от Франсис Форд Копола, която едва ли не те кара да ти станат симпатични главните герои от семейство Корлеоне. Мисля си какво би било, ако някак си можехме да проследим едно истинско „съвещание” на този мафиотски клан. Не пред камерите, а „на живо” и ние да присъстваме. Я да си представим дон Вито и семейството плюс Лука Брази, Клеменца и останалите главорези – ама не на кино, а в реалния живот! Представихте ли си поне приблизително какви са били истинските дон Вито, синовете му Съни и Майкъл? Та се питах, гледайки ВВС, какво би било вътре, ако ги нямаше камерите. Как ли щяха да изглеждат главният прокурор Цацаров и г-н Магдалинчев, и онова шушумигче министърът на правосъдието – бившето БСП-общинарче от София, и разните „ваша чест” от най-висок ранг? Какви щяха да ги говорят, какви щяха да ги вършат „насаме”? Аз съм бил на такива сборища. Знам какво говореха и вършеха татковците на тези. А и самите те като комсомолски запъртъци. И веднага, ама веднага се сещам за плъховете във великия роман на Чабуа Амираджиби „Дата Туташхиа”. За ония плъхове в металния варел, които се бореха за оцеляването си. Почти като „избор” на главен прокурор в европейска България.

И още една асоциация, а защо не и аналогия, докато ни даваха ония кадри с чакащия в кулоарите „кандидат” Гешев. Сетих се за Гай Юлий Август Германик, прочул се в историята като Калигула, и за неговия любим кон Инцитат, който той е възнамерявал да провъзгласи за сенатор, за да се гаври със Сената в Рим. За разлика от категоричните намерения на нашия ВСС да се гаври със собствения си народ и да пробута своя състезателен кон за главен прокурор, плановете на чудовището Калигула са останали нереализирани. Мафията в България по правило реализира начинанията си.

Покрай този „избор” човек неволно си спомня и за шутовете на велможите – от кралските шутове до по-надолу. Освен за забавление шутовете са изпълнявали и много отговорни държавни функции – най-малкото като съветници. Шутове много и днес, дори знаем и кого забавляват, пазят и съветват. И най-вече кого „страхуват”.

Разбира се, покрай Цацаров и Гешев няма как да не ти дойде на ума безсмъртният Оруел. Шутовете – олигарси, политици, магистрати – пишат съвременния български роман, да го наречем „2019”. А там всички ние – със своето примирение и своето безхаберие към собствената си национална съдба – заедно творим новите родни слогани на безумието. Примерно:

„Кривото е право.”

„Беззаконието е справедливост.”

„Бездушието е грижа.”

„Грабежът е закрила и милосърдие.”

„Битият – бит, избраният – избран.”

Изобщо като в „Туин Пийкс”. Да, вярно е, совите не са това, което са.

Ала някой у нас иска ли да знае какви са в действителност? И какви ги вършат совите с българското семе? Интересува ли се някой от истината?

Освен шепа хора. Ние, „будалите”.

П.П. Докато редактирах този текст, президентът бил съобщил, че бил подписал указа за назначаването на новия главен прокурор. Честото на печелившите. Все по-голяма чест е обаче да си оставаш „будала”.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com