Топ 10 на най-големите публични лъжци в България
- 19 Март 2016
Преди време публикувах в сайта си „Видиотяването: погибел или изход?”. Струва ми се, че краткият текст по-долу може да се приеме като продължение.
Малко предистория. Във „Видиотяването: погибел или изход?” (краят на февруари) отделих място на някои принципни разсъждения за „царството на лъжата и несправедливостта”, демек за родината ни. На 8 март Бойко Борисов даде пространно интервю за „Медиапул”: „ГЕРБ е балансьорът в този парламент”. Прочетох го и реших да напиша пространен обзор за лъжата в България, базиран на това интервю. Отказах се почти веднага, понеже мнозина коментираха лъжите на интервюирания, а някои дори забелязаха каква концентрация на лъжи в единица текст е постигнал господин генералът – почти 100%, което си е рекорд, както и да го погледнеш. И негов личен рекорд, и изобщо за страната на лъжците.
Коментарите обаче родиха нови лъжи, което е неизбежно в царството на лъжата; родиха тъпи и умни лъжи, грозни и поносими лъжи, а най-веселата лъжа сътвори господин Радан Кънев – млад човек, отива му да лъже весело. Той заяви в прав текст, че досега, тоест през последните 15 години, господин генералът не е лъгал публично: „Бойко, който лъже, не е Бойко, когото познавам. Премиерът Борисов умееше добре да манипулира публиката, без да изрича лъжи. Това беше основното му политическо умение.” Просто да се просълзиш доколко господин Радан Кънев (стига да не лъжеше) не познава коалиционния си партньор. Оттогава минаха нови 10 дни, а в царството на лъжата бяха произнесени нови грамади лъжи от най-различни персони, между които, разбира се, и господин генералът. Та затова все пак вместо пространен текст за лъжата, ще се опитам да направя един „Топ 10 на най-големите публични лъжци в България” – и толкова. Или почти толкова.
Основният извод на всеки безпристрастен наблюдател на лъженето в Република България – някой марсианец примерно – би следвало да бъде, че българският народ като цяло не обръща внимание на публичната лъжа, сред която живее. Свикнал е властимащите, полувластимащите и почти властнямащите да го лъжат, свикнал е и той да лъже – и тях, и най-вече себе си. Лъжата по тия земи отдавна не се приема за грях. Който не лъже, няма да яде. Нещо повече – лъжата почти не се забелязва, тя се е сляла с околния фон: знаем, че я има, знаем, че е там, както знаем, че има въздух навсякъде около нас. Дишаме я лъжата. Дишаме я и същевременно си обичаме и Ботев, обичаме си и стихотворението „Борба”, което никога не сме чели или сме го „минали” в училище (преди колко години беше?), но не помним, че „лъжа и робство на тая пуста земя царува”, че тя е „царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи”, за които празнини в паметта ни са виновни, разбира се, „калпавата им” образователна система и конкретно лошите учебници по литература, от една страна, и Европейският съюз, от друга…
Безпристрастният марсиански наблюдател може да направи и някои по-дълбоки констатации за лъженето по „тая пуста земя”, но Бог с него. Аз обаче не съм безпристрастен, пък съм и участник, та затова преминавам към „Топ 10 на най-големите публични лъжци в България”. Уточнявам: това е субективна, моя си класация, и то само за първите 15 години на 21-ви век, като при това подреждането е донякъде условно – както ми идва отвътре. Напомням нещо очевидно: ако след един час би ми се наложило пак да избирам измежду властелините на лъжата, вероятно щях да предложа малко по-друга „звездна селекция”. Предлагам смирено: всеки да си спретне свой „рейтинг”, ако моят не му допада. Твърдя: колкото и да не допада на някого, „топът” ми си е съвсем обективен, макар и да е субективен.
И така:
1. Симеон Сакскобургготски
2. Георги Първанов
3. Бойко Борисов
4. Ахмед Доган
5. Сергей Станишев
6. Сотир Цацаров
7. Борис Велчев
8. Цветан Цветанов
9. Румен Петков
10. Мая Манолова
А нататък – други знайни, полузнайни и почни незнайни герои.
Няма да коментирам с нито една дума. Моля читателя само едно: да доведе до активното си съзнание какви държавни, партийни, съдебни и прочее постове заемат или са заемали въпросната дама и господата.
Ще завърша с една грозна логическа верига, грозна до отчаяние, която е позната на всеки вменяем човек, навършил пълнолетие. Ето я в най-груби очертания:
Постоянното лъжене превръща човека в лъжец;
Лъжецът, особено ако е професионален лъжец, сиреч лъжец и публична личност едновременно, бързо се превръща във върл професионален лицемер;
Върлият професионален лицемер неотвратимо заболява от някакъв вид шизофрения;
Политическият, партийният, правосъдният, банковият и така нататък шизофреник бързо се превръща в подлец;
Политическият, партийният, правосъдният, банковият и така нататък подлец бързо „се издига” до негодник;
Негодникът скоро ще е стопроцентов мерзавец;
И подлецът, и негодникът, и мерзавецът отдавна са станали злодеи;
Злодеите (без изключение) са престъпници – и не само политически, не само морални, но престъпници и по смисъла на Наказателния кодекс;
А престъпниците, които само се водят „слуги на народа”, са слуги на дявола…
Комай стигнахме до самите двери на ада.
Накрая ще помоля Ботев на небето да ми прости, че леко ще го перифразирам, като заменя „грабете го” с „лъжете го”. Геният най-добре знае, че лъжата е чиста форма на грабеж.
„Лъжете го, неразбрани! Лъжете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане: ний сме всинца с чаши в ръка!”
Да добавя – пред телевизора.
И още да добавя: едва ли ще ни навреди, ако прочетем „В механата” до последния стих…
Споделете
