По-кротко с „предателите”
- 15 Октомври 2015
Пак се почна. Ако изобщо е спирало.
Изборите наближават и отново загърмя „братският” огън. Огънят вътре вляво никак не ме интересува, те да се оправят. Имам предвид досадата, настъпателността, арогантността, много често агресията на (уж) дясноориентирани избиратели към хора със сходни (уж) политически нагласи по повод неучастието в изборите. Тази агресия се повтаря вече, кажи-речи, 25 години. От едната дясна страна са добрите граждани, ориентираните, отговорните, едва ли не граждански праведните, които твърдо гласуват, като при това голяма част от тях винаги правят правилния избор (например за царя, с извинение, или пък за охранителя му, пак с извинение). Да наречем тези хора групата А или накратко – А. От другата дясна страна са онези инертни, нерешителни, заблудени, а често проклети в претенциите си люде, които са решили да не участват във вота или се колебаят дали да го сторят. Да ги наречем групата Б или накратко – Б. Какво наблюдаваме всеки път? А по-рядко търпеливо и спокойно, а най-често гневно и дори яростно напада Б, ругае, случва се и да ги проклина, понеже според А тъкмо Б са виновни за онова, което се случва на и след изборите. Дума да няма, аргументите на А за участие в изборите са добре известни и няма разумен човек, който да не се съгласи с логиката им. По света и у нас. Аргументите на Б (у нас) по правило не се приемат от А, ако изобщо Б представя аргументи и ако А изобщо ги чува, а много често, почти винаги, накрая се стига до лепенето на етикети от А върху Б, един от които неизменно е „предатели”. Любопитното е, че година след година и вот след вот всеки отделен член на А (примерно гражданинът В) е сигурен, че ако хората от Б, които ругае, биха гласували, то задължително ще пуснат бюлетина тъкмо за кандидата или кандидатите на В. Впрочем може и да не е кой знае колко любопитно.
Ще напиша долните няколко абзаца меко, внимателно, с искрено уважение към позицията на А най-малкото защото съм сравнително редовен (освен редови) гласоподавател. И с цялата си добронамереност, на която съм способен в случая. Моля обаче да загърбим за малко всички помпозни приказки за демокрацията, за изборите като еманация на демокрацията, за свободата на избора като еманация на европейската ни ориентация, за свидната национална воля на българите – разбира се, българите членувано, сякаш напоследък гласуват повече от 30-40%, ако не и по-малко, от всички българи тук и навън. С една дума – нека го дадем малко по-кротко и по-смирено.
И така, моля хората от групата А (към която аз сравнително редовно принадлежа) да си представят, че разговарят с най-близкия си пълнолетен човек на този свят, гражданин на България. С порасналото си чудесно дете, с любимия си брачен партньор, с обичната си майка, с мъдрия си почитан баща, с най-добрия си приятел. Моля да си представят как чуват, че този близък човек – очевидно от групата Б – е решил да не гласува след десетина дни (или много се колебае), защото:
1. Честният човек не може, а и не бива да участва в общонационални нечестни сделки със стопроцентов в общонационален мащаб нечестен резултат.
2. Няма никакъв смисъл. Понеже няма избор. А избори без избор е нонсенс. Или ако случайно има избор – той в общонационален мащаб е предопределен в полза на нечестното за сметка на честното.
3. Самото участие в такъв тип „избори”, при такава „законова организация” на местен (и всякакъв) вот води само до утвърждаването на системата, в която функционира българската държава.
4. Резултатите от изборите – независимо от гласа на всеки отделен гласоподавател – само ще допринесат за задълбочаването на политическата и обществената криза у нас, до задълбочаването на пропастта между онова, което трябва и може да бъде, и онова, което е.
5. Резултатите от изборите – независимо от гласа на всеки отделен гласоподавател – само ще укрепят „законните” позиции на „победителите”, а „победителите” са именно онези, които създадоха или наследиха системата, в която функционира българската държава. А тази система води неотклонно към политическа и обществена криза – виж т.4
Моля групата А за внимание към точка 6-а и предпоследна!
6. Изборите (каквито и да са те) нямат (почти) нищо общо с политическото, с политическите проблеми у нас, с политическите задачи у нас, а оттам и с обществените ни проблеми и задачи, а по-скоро гравитират към демагогското, лъжовното, подкупното, грабителското, престъпното, бандитското, гангстерското, сиреч злото, което изборите „узаконяват”, за да мачка и затрива злото обществото ни, включително хората, които, без да щат, де факто гласуват за него, за злото.
7. Просто не искат да участват в цирковете на скапаната му държава на демагогското, лъжовното, подкупното, грабителското, престъпното, бандитското, гангстерското, сиреч злото. Не искат, понеже всички знаят, че е цирк, който ние (говоря най-вече за (уж) дясноориентираните групи А и Б) търпим вече 25 години. Неграмотните и несмислените знаят, понеже ги купуват и няма как да не знаят, докато броят мизерните банкноти от циркаджийските босове, а грамотните и смислените знаят, понеже са грамотни и смислени.
Какво бих сторил аз, ако чуя мой близък да ми изреди точките от 1 до 7 плюс още колкото искате точки от този порядък? Щях най-малкото да се замисля и в никакъв случай не бих ругал „предателя”. Щях да се замисля дали не е дошло времето, когато проблемите у нас, в които сами потънахме не без участието и на „свободния” си вот, следва да се решават чрез друг тип обществено поведение, чрез друг тип обществен избор, а не само чрез парламентарни, президентски или местни избори. Щях да се замисля дали гражданската коректност към злото не е и тя самата зло.
Ще ми се тук да сложа последната точка и да приключвам. Не е редно обаче. Редно е да споделя какво възнамерявам да сторя на 25-и. Вероятно ще ида да дам своя вот на референдума, та поне да членуваме „българите” с малко повече основание. Не е изключено да гласувам и за нов кмет на София – и толкоз.
Но не съм сигурен как ще постъпя. Никак не съм сигурен дали ще мога и този път да се справя с точките от 1 до 7 плюс още многото точки от този порядък.