Хора

 

Прибрах се в София, включих телевизора и нет-а, гледам и чета какво се е случило тия един-два месеца и пак почнах да се питам сред какви хора живеем.

Никога не съм ходил на Бузлуджа. На оная Бузлуджа, тяхната, с чинията и кюфтаците под чинията. Ходил съм на Бузлуджа, моята, където е гробът на Хаджи Димитър. Описал съм го във „Визитацията”. Питам се какъв човек трябва да бъдеш, за да подкараш отново и отново (като предшествениците си) тези нещастни хорица по на 60-70-80-90 години в най-лютата жега под палещото слънце, да ги качиш на такава голяма надморска височина, за да се пържат и гинат от инфаркти и инсулти, а ти да им говориш гнусни лъжи и откровени идиотщини, знаейки идеално въпреки собствената си тъпотия и хроничен алкохолизъм, че говориш гнусни лъжи и откровени идиотщини. Какъв човек трябва да си, какви хора трябва да са тия, дето така линчуват клетото си престаряло паство?…

Отговорът е лесен. И българският език, и всеки друг език имат един примерен набор от 200-300 сурови думи, които могат да дадат сравнително точен отговор. Всяка една от тях, а особено в комбинация. Не, не ми се иска да се мъча да подбирам най-точните. Изобщо не ми се иска да употребявам нито една от тях. По-добре да бъде като във вица за позивите с празни бели листа – понеже всичко е ясно.

А умни хора наричат овчарите и безропотното им стадо политическа сила. Вместо просто да погледнат за няколко секунди кадрите от Бузлуджа и да поразмислят.

***

Никога не съм ходил в оная част на Банкя – с къщата и двора на генерал-губернатора. Нито с баница съм ходил, нито без баница. Ходил съм иначе много пъти в Банкя. Имах леля, женена там, пък и по други поводи. Питам се какъв човек трябва да си, след като имаш възможност да седнеш в тоя двор до къщата си, да се отпуснеш, да си спомниш (защо не?) за мизерното си детство само с прасето, само с кокошките, петлите, пиленцата, само с картофките, зеленцето, чушките, доматите и каквото там още, да се размекнеш от спомените, звездите да са над тебе, небето да е над тебе, тишина, природа, мир и покой около теб, да въздъхнеш тихо в нощта, да си легнеш във въпросната бащина къща, да се наспиш, а на сутринта да идеш на работа с ония мити гавази около тебе и да правиш ден след ден това, което правиш с ония мити подлеци около тебе. Какъв човек трябва да си?...

Отговорът е лесен. Всеки език има 200-300 сурови думи, които могат да дадат сравнително точен отговор. Впрочем, да не се повтарям.

А умни хора се опитват да го „разкодирват” генерал-губернатора. Не е ли по-лесно просто да го погледнеш за няколко секунди и да се прекръстиш Бог да пази България.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com