Вместо есе
- 28 Ноември 2014
За вулгарността и елементарната порядъчност
Миналата седмица имах благото намерение да напиша кратко есе за вулгарността и за липсата на елементарна порядъчност във всички сфери на публичния ни живот. (Не „пренебрегвам” личния ни живот. И не че нямам достатъчно наблюдения. И не че именно вулгарността и липсата на елементарна порядъчност в личния живот на мнозина водят до вулгарността и липсата на елементарна порядъчност в публичния ни живот. Не ми се пише обаче роман или трилогия на такава гнусна тема.) Та имах разни благи творчески намерения и дори си бях избрал с кого да илюстрирам, така да се каже, с кого да онагледя краткото си есе. Стори ми се извънредно подходящо мои герои да са госпожа Анита Мейзер (тя и госпожа Анита Желева), известна като „Мисис България”, както и господин Бойко Методиев Борисов, известен като Бойко. Дори си бях измислил и заглавие за есето: „Тя и той”. Дори им виждах портретите един до друг. (Представяте ли си?!)
Защо тъкмо пък вулгарността и липсата на елементарна порядъчност? Ами защото всички ние, добрите и още по-добрите, все пишем за висшите материи откъм слънчевата страна на битието: свобода, равенство пред закона, справедливост, чест, достойнство… И задължително родолюбието, при това истинското! А на такива дребни нещица като вулгарността и липсата на елементарна порядъчност не обръщаме особено внимание, понеже погрешно си мислим, че те са следствие, а не причина за едно-друго и трето, и пето, и десето. И щях да питам малко реторично: някой познава ли читаво общество в историята на човечеството, в което да са царствали вулгарността и липсата на елементарна порядъчност? А да е оцеляло това общество?
Както сами се досещате, нито ще питам, нито ще напиша есето. Кому да го адресирам? Тези, дето щяха да го прочетат, не са вулгарни, поне публично, и притежават елементарна порядъчност. А другите нямаше да го прочетат никога. А и да го прочетяха, какво от това? Аз от такива хора катарзис съм виждал само при Делян Пеевски.
И още нещо. При цялото ми принципно несъгласие и даже отвращение от начина, по който се говореше и пишеше за една дама, която почти никой от ругаещите не познава, все пак и аз, така или иначе, щях да налея масло в огъня срещу госпожа Анита Мейзер, изразявайки принципното си несъгласие и даже отвращение от вулгарността и липсата на елементарна порядъчност, демонстрирани от нея със самото ѝ участие от името на България в онзи конкурс. И взех да се колебая не само за есето, но и за нея. Междувременно „нови” героини и герои просто се натрапваха да изместят престижната двойка Мейзер-Борисов. Какво ще кажете за такива мои фаворити като Магдалена Ташева-Сотир Цацаров, Ана Баракова-Слави Бинев или Мая Манолова-Вежди Рашидов? (Портретите, портретите един до друг – представяте ли си?!)
Прочее, карай да върви! Мир и покой на българската вулгарност, на липсата ни на елементарна порядъчност във всички сфери на публичния български живот.
Мир и покой и за ненаписаните български есета.
Споделете
