Петъчни размисли
- 14 Ноември 2014
„The only thing necessary for the triumph of evil is for good men to do nothing.”
„Единственото нещо, което е необходимо, за да триумфира злото, е (хората на) доброто до не прави нищо.”
Отново ми попадна известната мисъл на английския политик и философ от 18 век Едмънд Бърк, която пък ме наведе на друга мисъл.
През последния месец порядъчните хора у нас (хората на доброто) се разделиха на две части в съотношение, за което не се наемам да гадая. (Говоря за истински порядъчните хора, а не за предрешените в бяло черни и сиви нечестивци.) Едните, следвайки Бърк, решиха, че е по-добре и за обществото, и за тяхната съвест да правят нещо добро, борейки се със злото, макар и в съдружие с най-разнообразни по цвят (и мирис) нечестивци и видни представители на злото. Моите почитания към избора им. Другите смятат, че ако злото и безчестието са ти другари в работата, тази работа не може да има добър резултат, значи твориш всичко друго, но не и добро. И предпочитат да правят нещо добро, борейки се със злото, но и категорично дистанцирайки се от него. Моите почитания към избора им.
Разбирам и едните, и другите. Правил съм и едното, и другото. Едно време. Сега и отдавна съм привърженик на втория избор. От моята юбилейна възраст мога да споделя само личните си наблюдения и личната си увереност. Поне на мен никога не ми се е случвало, поне аз никога не съм виждал и чувал някой да е сторил добро дело в съдружие със злото. Заблуждавал съм се и аз, заблуждавали се и ближните ми, че сме правили добро, другарувайки със злото, но неизменно и неотвратимо времето е доказвало, че грешим в преценката си.
Моля казусът да не се бърка с друг казус: работата на порядъчните люде на нивата на доброто в условията на владеещо наоколо зло. Това е съвсем различна тема.
Бог да е на помощ на онези добри хора, които не могат да стоят със скръстени ръце.
Бог да е на помощ на онези добри хора, които се мъчат да се борят със злото, без да се докосват до него.