Голата маха
- 09 Януари 2014
Емоцията е главният източник на всичко, което става осъзнато. Без нея не може да има превръщане на мрака в светлина или на апатията в движение.
Карл Густав Юнг
Не се наемам да опиша Голата Истина. Вероятно дори и Гоя би се затруднил да я нарисува как ми махаше. Разбира се, тя изобщо не приличаше нито на жена, нито пък на мъж. По-скоро напомняше някаква мека светлина, която трептеше. Да си призная, не съм и съвсем сигурен дали Голата Истина махаше все още. Толкова се бе отдалечила вече, едва я виждах как бързо навлизаше в първия остър завой на времето. Ето – скри се, отиде си моята лична Гола Истина за 2013-а, пое и тя по пътя си. Ала аз добре помня какво ми сподели ГИ`2013 за себе си, преди неведнъж да ми помаха за сбогом. Ще предам разговора ни дословно. Или по-точно – монолога ѝ, който се стремях да не накъсвам.
- Това ще е бърза и твърде емоционална изповед – каза ми моята лична Гола Истина за 2013-а. – В края на краищата аз винаги целя да превръщам мрака в светлина и апатията в движение. Но ще ти доверя изповедта си с хладен разум, бистър ум и кораво сърце.
- Благодаря ти – казах ѝ аз.
- Няма да те занимавам с политика. Няма да привеждам никакви икономически показатели, никакви скръбни класации, няма да напомням и социалните ви трагедии. За всичко това се изписаха грамади от думи.
- Много ще съм ти задължен – вметнах с облекчение.
- Ще обобщавам. Не мисли, че забравям изключенията. Нито пък ги подценявам. Когато си отиваш обаче, и то завинаги, когато правиш кратка равносметка, преди да си заминеш завинаги, изключенията не бива да те отклоняват от основното. Прочее, блажени изключенията, тяхно ще е царството небесно.
- Амин! – продумах.
- Както е редно – начена веднага моята лична Гола Истина за 2013-а, – ще започна с Бог. За мое огромно съжаление надеждата ми, че ще се различавам от милите ми сестрици – предходничките ми, излезе ялова надежда. И през моето дълго-дълго време, което Господ ви предостави като цели 365 земни дни и нощи, вие не намерихте нито мотив, още по-малко пък начин да възстановите и да заздравите почти прекъснатата си връзка с небето. И през моята предълга година вие не пожелахте да сверявате мислите, думите и делата си с Бога. Предпочетохте да продължите да живеете разединени от Него, вместо съединени с Него. А небесното войнство, което от векове съчувства и състрадава на вашия народ, все така си диви, че откривате в живота си по-важни неща от единението с Бога. Единствено според вас по-важни. И небето за пореден път разперва безпомощно ръце пред самоубийствения ви аршин, с който мерите ценностите и на този, и на онзи свят.
Понечих да се обадя, но моята лична Гола Истина за 2013-а властно вдигна ръка:
- И не помисляй да ме питаш нещо за висшия ви клир! Нямаме разговор за тези хора!
Кимнах послушно, а тя отново поде монолога си:
- Не се гордея, че точно в моята година бъдещето грубо бе изхвърлено от триадата минало-настояще-бъдеще. Не се гордея, че по вашите земи бъдещето бе натирено от вашето време тъкмо по моето време. Сега вече имате само минало и настояще. Каквото си сторихте, сторихте си го. Онези измежду вас, които другаруват с мрака, постигнаха целите си ако не изцяло, то поне в огромна степен. Онези измежду вас, които другаруват с мрака, а те са мнозина, почти спечелиха една безчестна война. Засега. Защото вие останалите, а вие сте многократно повече, им позволихте и позволявате. Засега. Така или иначе, да планираш бъдещето си днес по тия земи, звучи вече мечтателно (меко казано), за да не се изразя другояче и да ви обидя на ум и разум. Да бяхте единени с Бога, със сигурност щяхте да осъзнавате какво означава за един народ да не припознава бъдещето като част от потока на Божието време.
Тихо въздъхнах, а моята лична ГИ`2013 продължи монолога си:
- Толкова пустословие избълвахте публично през моите 365 денонощия, но все пак най-гнусно ми бе да ви слушам как се упражнявате върху морала. Без значение върху какъв морал. Още от детска възраст всеки от вас – без нищожните изключения – вече иска повече морал. Всички искат повече морал във всичко. Политиците искат повече морал в политиката. Спортистите – в спорта. Работниците – там, дето работят. Децата искат повече морал в училище. Учителите също искат повече морал в училище. Бандитите ви искат повече морал в наказателния кодекс. И съдиите ви искат повече морал в наказателния кодекс. Както и адвокатите. Даже и мафията ви настоява за повече мафиотски морал в и без това мафиотизираната ви държава. Изобщо тази година моралът чудовищно набъбна по вашите земи и стана повече от всякога. Натежа ужасно, а и се разнообрази. И странно – вместо той да ви смачка и задуши този ваш многотонен и всякакъв морал, вие добре си живеете с него. Подло, но добре. Той ви лъже, че е морал, вие го лъжете, че му вярвате. О, добре се справяте и той, и вие. Обаче да не пропусна: в един аспект на многоликия ви морал – един-единствен аспект! – аз и предишните години сме като близначки. И през моята година почти никой не поиска морал от себе си.
Мълчах.
- Едно от безбройните, но извънредно тежко следствие на уникалната ви морална практика е, че позорът вече не се възприема от вас като позор. Да бяхте единени с Бога, със сигурност щяхте да осъзнавате какво означава за един народ да не възприема позора си като позор. Апропо, като споменах позор – имате ли Съюз на писателите у вас? Някакви сдружения на писателите? А на журналистите?
Аз не намерих какво да отвърна, а и Голата Истина сякаш не очакваше отговор, затова продължи:
- И през моята 2013-а не поставихте въпроса за кръвната връзка между някои основни дати във вашата история. Отново не поставихте проблема ребром, на живот и смърт, а той е тъкмо такъв проблем. Отново и за пореден път отказахте да осмислите връзката между 1878-а, 1944-та, 1989-а и всеки Божи ден от моята 2013-а. Все така не ви интересува причинно-следственият процес. Продължавате да живеете ден за ден, сякаш всяка година падате от небето на неразорана буренясала нива. Продължавате да приличате на човек, който заявява: не ме интересува какъв съм бил на 20 години, на 40 години, това няма връзка с това какъв съм сега на 60 години. Важното е какъв съм сега на 60 години! От една страна – така е. Но такова изявление би задоволило само малоумник. Нима не е по-важно, че днес си такъв, защото си бил онакъв на 20 и инакъв на 40? И ако не се харесваш сега на 60 години, а вие никак не се харесвате, няма ли да е добре да се поучиш от собствената си биография и да се поправиш, макар и да си закъснял за много и много поправки?
- Разбира се – промърморих, но се съм убеден, че моята ГИ`2013 ме чу, както се бе загледала някъде далече-далече назад във времето.
- Сигурно ще се учудиш на това, което ще ти кажа – извърна се рязко тя. – Преди само 4 години, по времето на моята посестрима 2009-а, у вас се родиха с една четвърт повече бебета. С една четвърт, а няма война! На мен се падна жребият да поставя този печален антирекорд и една от основните причини за него е липсата на връзка между вас и предците ви, тоест липсата на онези национални уроци, които следваше да извлечете от безбройните си криволици, грешки и престъпления. Да бяхте единени с Бога, със сигурност щяхте да осъзнавате пряката връзка за всеки народ между дълбокия прочит на миналото му и желанието на всеки народ да се възпроизвежда в бъдещето, вместо да чезне в безродие и да се разпилява по света в емиграция.
Голата Истина помълча.
- Ще привършвам – рече тихо, – време ми е. Да добавя и аз на изпроводяк нещичко за прословутия ви избор между Изтока и Запада. Малцината, които чудесно разбират как нарочно политизирате проблема, наричат евфемизъм цялата официална постановка на люшкането ви. Аз обаче бих предпочела други думи – демагогия, цинизъм, наглост, подлост. Никакъв избор Изток/Запад не съществува по вашите земи. Никаква такава дилема. Има едничък избор пред всеки човек и пред всеки народ и той е между свободата и робството. Робството във всичките му гнусни съвременни лица, включително дори жалките превъплъщения на крепостното робство в стремежа му да се маскира. Съвсем друг въпрос е, че географски свободата най-често се открива на запад, а робството на изток и особено на североизток. И никак даже не е нужно да криете истинския си проблем за липсата ви на свободолюбие зад някакви криворазбрани географски щампи и политически клишета.
- Само лошо ли видя у нас през твоето време? – промълвих след дългата пауза.
- Що за глупости! – сряза ме строго ГИ`2013. – Правите толкова добри неща във вашия земен живот. А най-прекрасното от хубавите ви дела е, че милиарди хора продължават да вярват в Господ и в добротворството му. И повечето живеят според вярата си. Между тях – и мнозина, мнозина праведни люде от твоя народ. Свободолюбиви люде! Светли люде! Не е ли достатъчно?
- Комай да – казах аз.
- А още по-величествено е, че Божията милост и Божията доброта все така продължават да доминират в този ваш чудесен и греховен свят. И ще продължат да доминират. Иначе него отдавна нямаше да го има.
И това бе всичко, което ми сподели моята лична ГИ`2013. После ми помаха и пое по пътя си. Някъде натам, където обитават Божиите селения нейните сестрици 2012-а, 2011-а и останалите, свършили вече своята работа при нас.
Споделете
