Кому?
- 21 Ноември 2013
На стената зад гърба ми виси голяма снимка на паметника на Христа в Рио де Жанейро. Има я и в Гугъл: копирайте последните думи от горното изречение, вижте илюстрациите, тази е вляво малко по-надолу. Прекрасна снимка, направена вероятно от хеликоптер в слънчев ясен ден. Спасителят е заснет в профил, откъм лявата му ръка. Гледам фотоса всеки ден, многократно всеки ден, и всеки Божи ден от няколко месеца се появява едно и също видение: Христос е разтворил широко ръце, сякаш щедро, великодушно ни предоставя цялата околна красота за наше ползване, цялата земна красота по цялата благодатна земя за наше ползване… А ние, забелязали колко удобно (за нас) се е разперил, колко изкусително (за нас) се е разкръстил, сковаваме някакъв чудовищен кръст зад гърба му, някакви страховити черни кулокранове издигат безбройно черно войнство, накацало като гарвани по железарията, което войнство на мрака започва да кове дланите му, нозете му, захваща се сръчно да връзва и завързва…
Кому, кому е нужно да разпъва Христа?
Кому, кому е нужно у нас да живеем така, както живеем у нас?
Бързият, спонтанният, необмисленият отговор идва от самосебе си: разбира се, че на лошите. Кому другиму? Добре, лошите. Но кои са лошите?
Не, не, очевидно така няма да стане. Всеки разумен човек осъзнава, че ако в България днес живеят около 6 милиона души над 14-годишна възраст, това означава, че има около 6 милиона мнения кои са лошите. Налага се да подходим по-бавно и по-полека. Ред по редом.
Някак примамва да си помислим, че на политиците от най-високите етажи на властта това е изгодно. Но не е. Ако се вгледаме малко по-внимателно как живеят те и какво им се случва и на тях, и на семействата им, става явно, че те са кръвно, жизнено заинтересовани у нас да не се живее така, както се живее.
Същото, дори и в по-голяма степен, несъмнено важи и за политиците от по-ниските етажи на хранилката.
Близо до ума е, че е нужно на по-едрия криминален контингент, който често съвпада с прослойката на политиците от най-високите етажи. Близо е до ума, но не е вярно. Тъкмо на едрия криминален контингент най-много му се ще у нас да се живее по-различно, та да има с какво да се „занимава” въпросният контингент, че иначе хептен ще залинее.
Какво да кажем пък за дребния криминален контингент…
Изглежда неоспоримо, че на богаташите, които „се водят” извън най-едрия криминален контингент, родното статукво е по душа. Изглежда, но не е така. В противен случай нямаше да се самоубиват в алкохол, наркотици и всякак другояче, да се изяждат един друг, нито пък и да се избиват взаимно, когато мракът ги погуби свръх всякаква граница.
Може би на партиите е нужно злото да владее страната ни? На десните, на левите, на центристите, на всичките? Безспорно истината е тъкмо наопаки: за партиите (автентичните, не говорим за ментетата) е съдбовно важно да функционират в богата, уредена, правова, нормална държава.
Тогава вероятно на фашизоидите, на разните пишманпатриотари и набедени националисти е нужно? Макар и те най-често да не го разбират поради чисто ментални недоимъци, за тях също е пагубно да живеят така, както живеят. Защото не само нищо няма да постигнат от псевдоидеалите си, но ще продължат да тънат в безпросветна злоба и невежество, докато окончателно потънат до самата утайка на публичното тресавище.
Положително на хората, които си изкарват хляба с честен труд, никак даже не е нужно у нас да живеем така, както живеем.
Определено на безработните, които се чудят как да вържат двата края, никак даже не е нужно у нас да живеем така, както живеем.
Несъмнено на пенсионерите никак даже не е нужно у нас да живеем така, както живеем.
Безспорно на децата ни никак даже не е нужно у нас да живеем така, както живеем.
Или на малцинствата е нужно? Или на инвалидите е нужно? Или на психичноболните? Или на когото и да било?
Поглеждам отново към снимката на стената зад бюрото ми. Кому, кому е нужно да разпъва Христа? Ако разположим разсъжденията ни за България върху целия останал свят – очевидно никому. Ала у всички нас, милиардите човеци (с пренебрежително малко изключения), живее сила, на която това безумие понякога е нужно. Обаче! Стотици милиони, милиарди хора по света са намерили начин да преборват тази сила и у себе си, и в обществата си. Кога с по-голям успех, кога с по-малък. Така или иначе тези общества коренно се различават от нашето именно заради доминирането на доброто над злото във всеки един аспект.
И така, кому е нужно у нас да живеем така, както живеем у нас? Надявам се, убедихме се – никому. Тоест – уж никому. Защото въпреки очевидната липса на изгода, на полза, на облага, на най-елементарна печалба, ако щете, ние живеем така, както живеем. Явно при нас българите онази изкусителна, алчна, ненаситна черна сила надделява у повечето от нас, живее вътре в нас, работи вътре в нас поне през по-голямата част от времето и ни кара да вършим дела, които неотвратимо водят общото ни дело дотам, че да живеем така, както живеем.
И аз поне не виждам никакъв начин да променим външната фасада на живота си, докато преобладаващата част от нас не надмогнат над изкушенията на злото вътре в себе си. Докато не победят изкушението да приковат Доброто даже ужким за кратко, само божем колкото да се напечелят, да се оядат и освинят, да се навластват и наславят в зловонното блато на суетната преходна българска „слава”… Не, без този дълбок, съдбовен вътрешен прелом никога няма да променим външния облик на живота си! Каквито и да са резултатите от бъдещите избори, каквито и коалиции да се преформатират и префасонират, колкото и едни дяволи да се самоизвиняват на други дяволи с юдини целувки, колкото и безцензурна да стане блажена без цензура майка България, колкото и катарзиси да окатарзят мазните костюмирани бандити, колкото и костюмирани бандити даже да влязат зад решетките… И така нататък.
Че дори и прагът на бедността да се вдигне с още 2-3 лева.
Извръщам се назад. Христос все така е разперил ръце и щедро, великодушно ни предоставя цялата околна красота за наше ползване, цялата земна красота по цялата благодатна земя за наше ползване. Той не е злопаметен. Той ни прощава всеки миг и всеки миг ни окуражава да сторим правилната стъпка – стъпката към него.
И не мога да проумея – защо, защо не щем и не щем да я направим тази стъпка, след като тя е нужна на всички ни (ако не броим онези щастливци – изключенията) в тази наша печална държава? След като тази благословена стъпка е и пътят, и истината, и животът ни.
В буквалния смисъл.
Споделете
