Грешка
- 14 Ноември 2013
И това е песъчинка от „169”.
Наскоро ми попадна новата книга на Ричард Бах „Живот под хипноза”. На страница 85-а прочетох ето това: „Всеки човек по света с всеки изминал ден навлиза все по-дълбоко в собствения си транс, всеки има своя лична история, в която вярва.”
Великолепно!
Каква е разликата между умния човек и неговата противоположност?
Умният знае за собствения си транс, за дълбоката субективност и условност на своята лична история, напълно наясно е за дълбоката субективност и условност на всички чужди лични истории и затова се отнася с пределно внимание и бдителност и към своята, и към чуждите вери в лични истории. Умният е осъзнал колко сложно е всичко, колко деликатен е балансът и каква бяла магия е действената хармония. Затова пипа много предпазливо и мисли, преди да пипа. Понеже е отговорен към живота.
Глупавият дори не подозира, че отдавна вече е навлязъл и все по-дълбоко навлиза в собствения си транс, че отколе си има и своя лична история, в която вярва. Той не вярва в лични истории, той вярва в себе си. Безрезервно. Всичко за него е просто като самия него. Затова и пипа, без да мисли. Понеже е безотговорен към живота.
Сложете сега втория тип човек начело на една държава и го оставете да плува в собствения си транс. Споделете личната му история. Участвайте в нея. Направете я своя лична история.
Ще поизчакам...
Насладихте ли се на гледката?
Ето това е един от много начини да се случват национални трагедии.
А разликата между умния народ и неговата противоположност е, че умният народ става умен, учейки от грешките си? Обикновено от първата си такава грешка.