Поколения

31 Юли 2013

Като гледам какво става с моя народ през последните месеци, години и десетилетия – вече почти седем десетилетия, мисля си, че е прекрасно, дето човеците все пак сме функция от времето. В смисъл че не сме способни да продължаваме едно и също идиотско, безумно и самоубийствено дело до безкрайност. В смисъл че всеки идиотизъм, всяко безумие и най-накрая всяко самоубийство завършва със смърт, нали? Та къде сме ние по тоя нерадостен път?

Три поколения напълно и четвъртото отчасти вършеха каквото вършеха и вършат каквото вършат, но времето ограничава всяко от тези поколения до оттеглянето им от активна дейност и до смъртта им. Слава Богу! Слава на Бога още и за това, че поне в клиничния казус с моя народ енергията на идиотизма, безумието и самоубийството сякаш все таки намалява! Надеждата ми: още докато четвъртото поколение прави каквото прави и донаправи каквото ще направи, преди да се прибере след пенсия първо вкъщи, а после и в отвъдното, петото поколение (които сега са бебета и малчугани) вече ще се е обърнало с лице към времето на цивилизования свят, ще го е видяло това време, ще го е проумяло, ще го е припознало като свое време и ще е насочило – поне в някаква степен, но необратимо – съдбата на родината си по пътя, по който върви цивилизованият свят. Колкото и да им бъде трудно след четири поколения идиотизъм, безумие и самоубийство. Не го ли сторят днешните бебета и прощъпалници, Господ да им е на помощ. Понеже не съм уверен, че на шестото поколение ще бъде предоставена възможността да оправя грамадите от бакии на предходниците си.

Най-малкото защото бъдещото време на света ще е съвсем, съвсем различно от днешното.

• < Предишна
• Следваща >