Сантименталността като кретения
- 23 Април 2013
Със сантименталността трябва да се внимава. Сантименталността е извънредно коварна: по най-дребен повод припълзява потайно в сърцето ни и някак незабележимо, преди да се усетим, то се изпълва с онази тиха нега, с онзи сладък копнеж, с онзи ведър блян, обърнат назад към миналото, от който слънчев блян хем боли, ама малко, хем ти става едно такова топло, мило, задушевно, че така ти се приисква да превъзмогнеш проклетото време и да се върнеш далеч-далеч назад в миналото, когато…
Внимание! Когато какво?
Наскоро посред бял ден минах покрай занемарена нискоразредна кръчма, която дори съм описвал в свой роман, и чух отвътре едно от любимите си парчета на Джанис Джоплин. Бог знае защо си спомних (сантименталността дебне и само това чака, негодницата) как трепках, ако случайно попаднех точно на това парче, докато слушах музикалните предавания на BBC и „Свободна Европа” на румънски, как хлапашки се радвах на първите си записи на скапаните магнетофони и касетофони, а бях вече студент, как нищичко не разбирах за какво пее Джанис, но виех и плачех заедно с нея… Спомних си и понечи да ми стане едно такова топло, мило, задушевно, сърцето ми взе да се изпълва с онази тиха нега, с онзи сладък копнеж…
Със сантименталността трябва да се внимава. Аз добре я познавам, проклетницата, така че веднага я прогоних. Нищо сантиментално не виждам във факта, че сега мога да си я слушам Джанис на компютъра или на видеото по сто пъти на месец, а тогава не можех. Нищо сантиментално не виждам във факта, че чувствата ми към този гений на музиката са непокътнати и свежи като някога – тя го заслужава. Нищо сантиментално не виждам във факта, че се разтрепервах от възторг и блаженство. Че кога да почне да се възторгва човек, ако не някога?
Е, сладостното чувство на сантименталния ми ретрообърнат блян трябва ли да ме накара да изопача общото ни минало и собственото си минало? Скъпите ми спомени трябва ли да ме насилят да си кажа колко хубаво беше, когато нямаше компютри и видео, а Джанис беше забранена? Само защото съм бил млад и съм трепкал?
Със сантименталността трябва да се внимава. Тя няма нищо общо с благоговението пред таланта, няма нищо общо с възторга пред природните красоти, няма нищо общо с най-милите ни спомени от най-милите ни хора, няма нищо общо с блаженството на Божието съпричастие… Тя няма нищо общо с нищо от онова, за което си мислим, че тя има нещо общо.
Със сантименталността трябва да се внимава. Не случайно безчетна глутница от най-кървави и чудовищни тирани, разни „духовни пастири” на мрака, всякакви останали в историята изчадия адови та чак до най-сивите безлични палачи – не случайно цялата тая глутница е била, е и ще бъде искрено и дълбоко сантиментална.
Едно същество напълно е лишено от сантименталност. На Земята е познато като Христос.
Споделете
