Отчужденост
- 18 Април 2013
Все по-популярен у нас става странен израз: отчужденост от собствения си живот. Казвам странен, но всъщност нито изразът е странен, още по-малко пък самото явление. Умни хора са го забелязали явлението, говорят, пишат за него, безпокоят се, страдат. И се чудят как да се справим с него, сиреч със себе си.
Нека го изразя пределно ясно. Нито политически, нито икономически, нито финансови, нито демографски, нито етнически, нито никакви нашенски субективни дивотии, обективни проблеми или общосветовни предизвикателства – нищо от тях не е толкова страшно и толкова стремително връхлитащо, че да ни унищожи като индивидуалности и като нация, както го прави бързо и безпощадно отчуждеността от собствения ни живот. И от личния, и от националния.
Стигнеш ли дотам собственият ти живот да ти се струва чужд, а не свой, няма вече време за умуване, за колебание, за отлагане. Бият последните камбани. Часът е дошъл. Трябва да се реже на живо.
Какво да се реже?
Очевидно е, ала не ме питайте защо не го виждаме. Не мога да отговоря защо сме слепи за очевидното. Очевидно е, че трябва да прережем най-свидното си, най-дебелата, най-старата, най-здравата връв, която ни е омотала в смъртоносната си мрежа: пъпната връв с нашата безотговорност към живота ни. И към личния, и към националния. Любимата ни, свидната ни, бранената ни с кръв и сълзи безотговорност. Нашето средство и нашата цел. Нашият модус вивенди. Нашето верую. Нашата съвременна съдба.
Как няма да сме отчуждени от живота си, когато от много и много десетилетия, ако не и от доста по-отдавна, сме абдикирали от най-великия и най-свещения човешки дълг, човешко право и човешка слава – отговорността пред чудото, което наричаме живот. Отчуждеността от живота е пряко следствие от безотговорността пред живота. Тук и навсякъде. Сега и винаги.
Ще се справим ли с ножа? Искам го от все сърце, но не знам ще се справим ли. Или ще се справим, или ще дойдат други, отговорни. Тук и съвсем скоро. Защото поне от десет хиляди човешки години е очевидно, че чудото, което наричаме живот, не търпи дълго безотговорността към самото себе си.
Иначе щеше ли да е такова прелестно чудо?
Споделете
