Не като да угаждаме на човеците, а на Бога

Всеки пореден прочит на текстове от Новия завет винаги носи нещо изненадващо, винаги осъзнаваме нещо ново, което прониква все по-дълбоко в душите ни.

Наскоро се върнах отново към Първо послание на свети апостол Павла до солуняни. В началото за първи път ме сепнаха два акцента, на които досега не бях обръщал по-особено внимание. 

Първият е за труда ни, за вършенето на работа тук на Земята (в случая Божията ни работа, разпространението на Божията благовест сред хората). Иде реч за труда, за практическото дело, „разположено” между вярата, любовта и надеждата – в този им ред. Ще проследя и двата превода на български, с които разполагам.

Дочети...

Христос е у всеки един от вас

По-долу публикувам почти дословно онова, което споделих пред гостите, дошли на представянето на „Роялът на ангела”.

Ще се опитам да изведа поне част от най-ценното, което научих от Ханс и Учителите му и съответно от историята на написването на тази книга.

1. Внимавай в изборите си.

Бях научен да съм в будно съзнание, да проявявам будно внимание към изборите си. В книгата съм описал как се запознахме с Вергиния. Ние с жена ми можехме да откажем на нашите приятели, които ни предложиха тогава да ни свържат с Вергиния, можехме да не пожелаем да контактуваме с Небесата, можехме да се уплашим, накратко – можеше да не се срещнем с нея. Ние обаче откликнахме на позива на Ханс, а той се дава веднъж в живота. Безусловно, ако не бяхме направили този избор, целият ми живот оттогава щеше да е нещо съвсем различно. Целият, до основи! Целият ми зрял живот, през който изживях каквото изживях, през който написах почти всичките си книги и още стотици  и стотици неща. Всичко щеше да е различно. Аз знам какво щеше да е, помня много добре какво беше дотогава и нямам никакви причини да се самозаблуждавам, че щях да се променя без подтик откъм Небето.

Дочети...

Внимавайте с изборите!

2015 година.

Ханс бе в стихията си!

„Няма човек, който да е работил за Светлината и да не е усетил удара на тъмното. Сам Бог, който е абсолютният безгрешник, изпрати сина си тук, на Земята. Онзи, който не направи едно лошо дело, беше осъден от онези, на които вършеше добро, та вие ли? Така че приемете мисията си, кажете си, че само Бог може да ви съди. И онези, които ви обичат, понеже биха могли да ви осъдят по-справедливо, обичайки ви. Или пък изключително несправедливо да ви оправдаят, обичайки ви. По същия начин. По-скоро се доверявайте на критиката на обичащите. И се оставете в ръцете на Бога, защото само той отсъжда. Другите трябва да ги приемете такива, каквито са. За едни ще сте „осанна”, за други ще сте „разпни го”, за трети – просто шарлатани, които са намерили начин да вземат пари. Ами такъв е животът. И за Бог са говорели така: какъв цар си ти, цар на кое, ти си чучело, ти не си онова, за което се представяш, ти си самозванец, фокусник. Всичко е чувал Исус. Дори и той не е издържал и се е молел на баща си да го отмине тази чаша. Дори и той не е издържал на мъката, синът Божи, приел греховете на хората. Не е могъл да издържи мъката и се е надявал на милостта на баща си. Често няма милост у хората, няма. Ако той беше помилвал сина си, тогава днес Бог нямаше да има. Бог Христос.”

Ето така.

И още малко за изборите – тези, които често правят (за жалост) родителите спрямо децата си.

„Кръвта наистина е много притегателен център, но моралът е три пъти по-притегателен. Когато някой никога, по никакъв начин не ти е направил добро, когато той дори не се е гордял с теб, дори не те е приласкал – ти трябва да разбереш, че практически нямаш родител. Но изборът е винаги избор на душата и никой отвън нищо не може да направи за нея.”

Дочети...