Весело посрещане на 2020
Весело посрещане на Новата 2020 година, сестри и братя по земна съдба!
Искрено вярвам, че Господ отново и отново ще е щедър към хората и тя пак ще бъде благодатна в дълбоката си същност година. От всички нас се очаква едно единствено усилие, за да се окъпем в тази Негова благословена щедрост. Синът Му ни е завещал какво трябва да е усилието ни: да правим за ближните си и на ближните си онова, което искаме те да правят за и на нас.
А ако (по-скоро когато) съмненията или безверието загризат душите ни, нека веднага си спомним, че откакто разумното човечество съществува злото никога не е побеждавало доброто в световен мащаб. Никога и никъде. Да беше се случила дори веднъж тази глобална катастрофа, тази всеобхватна трагедия на земното ни битие – Светлината да погине от мрака, тогава изобщо нямаше да ни има на този Божи свят. И в момента нямаше да четете моите най-сърдечни пожелания здравето, благополучието и радостта да са ваши и на семействата ви постоянни спътници в живота.
Търпение
„Как ни търпи Земята?!”
Често го чуваме този полуреторичен полувъпрос-полувъзклицание. Изразяваме гняв, яд, обида, учудване, благодарност, привързаност към майчицата ни. И още много чувства – според каквото ни е на сърцето.
Как ни търпи ли? Вероятно все по-трудно. И тя като нас има избор: дали да ни търпи и доколко да ни изтърпи. Бог и на нея ѝ е дал правото на избор.
Мъдрост
И тази песъчинка е от книгата „169”.
Що е мъдрост? Не оная – Сократо-Платоновата, нито Конфуциевата, нито ламаистката, нито Августино-Боециевата, а простичката, всекидневната, човешката мъдрост на обикновените човеци.
Вероятно тя е милион неща, вероятно е милиард неща, но между тях задължително присъства радостта заради щастието на другите. Мъдрият човек осъзнава, че покрай всичко останало щастието на другите означава липса на промяна в изначалния поток на живота. Означава, че смисълът на живота продължава да е все същият, оня Божият, топлият, извечният смисъл – щастието на хората, извисяването, светлината у хората.
А мъдрецът знае, че хората – това е той.
Асоциации, аналогии
Мина време от повторния „избор” на г-н Гешев. Страстите се поуталожиха, всеки отишъл си ден „лекува” уж законните противобългарски безобразия на онова нещо, което се нарича Висш съдебен съвет. За онези, които са гледали поне част от второто „обсъждане”, остават възприятията и спомените от видяното и чутото. А те, поне при мен, породиха и все още пораждат доста асоциации, събудиха и все още събуждат аналогии. Сега, докато пиша, очакваната развръзка се осъществява при президента. Тъкмо е сгода да споделя съвсем накратко някои от тези асоциации и аналогии.
Споделете
