Мъдрост

И тази песъчинка е от книгата „169”.

Що е мъдрост? Не оная – Сократо-Платоновата, нито Конфуциевата, нито ламаистката, нито Августино-Боециевата, а простичката, всекидневната, човешката мъдрост на обикновените човеци.

Вероятно тя е милион неща, вероятно е милиард неща, но между тях задължително присъства радостта заради щастието на другите. Мъдрият човек осъзнава, че покрай всичко останало щастието на другите означава липса на промяна в изначалния поток на живота. Означава, че смисълът на живота продължава да е все същият, оня Божият, топлият, извечният смисъл – щастието на хората, извисяването, светлината у хората.

А мъдрецът знае, че хората – това е той.

Асоциации, аналогии

Мина време от повторния „избор” на г-н Гешев. Страстите се поуталожиха, всеки отишъл си ден „лекува” уж законните противобългарски безобразия на онова нещо, което се нарича Висш съдебен съвет. За онези, които са гледали поне част от второто „обсъждане”, остават възприятията и спомените от видяното и чутото. А те, поне при мен, породиха и все още пораждат доста асоциации, събудиха и все още събуждат аналогии. Сега, докато пиша, очакваната развръзка се осъществява при президента. Тъкмо е сгода да споделя съвсем накратко някои от тези асоциации и аналогии.

Дочети...

Памет

На днешния ден преди 102 години (25 октомври по стар стил) в тогавашна Русия се е случило събитие, чиито последствия са живи и до днес. Не само в днешна Русия. Милиарди пълнолетни хора по света нямат дори и повърхностна информация за какво иде реч. Стотици милиони със сигурност не са и чували за болшевишкия преврат, който донесе неописани от никого – понеже са неописуеми – беди на човечеството. Такава е човешката памет: къса е, повърхностна е, дрипава и скоротечна е. Понякога си мисля, че е и за добро – иначе как се живее с подобна мъка в душата.

Никой никога не е успял да обозре, никой никога няма и да научи поне приблизително колко са преките и косвените жертви на така наречената революция, при това „велика”. Жертвите, покосени в различни страни или региони, разположени на различни континенти. Само в Съветския съюз и Китай са над сто, а вероятно и над двеста милиона. Говоря за убити и за загинали от глад, студ, мъчения, непосилен робски труд… Броят пък на репресираните, на преследваните, броят на съсипаните човешки съдби няма чет.

Да, ние хората не можем да променяме нищо в миналото си. Даден ни е обаче свободният избор да помним и да се учим. За нас, съвременните обитатели на благословената ни планета, тази памет и тези уроци са от жизненоважно значение. Така че да помълчим днес, всеки насаме със себе си, поне за минута. Нека постъпим като порядъчни люде и почетем жертвите на трагичните ни експерименти със самите себе си.