30 години срамота
Отлетяха кръгли 30 години от падането на Берлинската стена. Толкова са и от началото на нашия „преход” от онова тогава към това сега. Сякаш беше вчера, нали?
Отдавна обмислях този безрадостен (както ще се стори на мнозина) текст. Реших обаче да поизчакам. Хем да отмине „светлата” годишнина, хем да се ориентирам какво мислят пишещите и говорещите известни и неизвестни сестри и братя за живота ни от 10.11.1989 насам. Прочетох, чух, видях. Сега ще кажа и аз какво мисля, като ще отмятам настрани не само всякакви подробности и дреболии, но и доста едри парчета плът от българското ни общо близко минало. Ще оставя най-основното, онова, което по мое мнение се вижда чудесно и от космоса, ала ние кой знае защо не го виждаме. Или пък се правим, че не го виждаме, макар че го гледаме от упор.
Предполагам
И тази песъчинка е от книгата „169”.
Ех, ако можехме и след смъртта си да проследяваме съдбата на нашия труд! Съдбата на онова, което сме оставили след себе си. Не говоря само за художествените творби, за произведенията на изкуството, а за плодовете на цялата ни житейска трудова реализация. Тогава може би нямаше приживе да копнеем за творческо и трудово признание, а защо не и за слава. Тогава може би нямаше да страдаме от липсата на видимост, на популярност, на адекватен отзвук на положените от нас усилия и осъществени постижения.
Небето си знае работата.
Небето коренно променя парадигмата.
Весело посрещане на 2020
Весело посрещане на Новата 2020 година, сестри и братя по земна съдба!
Искрено вярвам, че Господ отново и отново ще е щедър към хората и тя пак ще бъде благодатна в дълбоката си същност година. От всички нас се очаква едно единствено усилие, за да се окъпем в тази Негова благословена щедрост. Синът Му ни е завещал какво трябва да е усилието ни: да правим за ближните си и на ближните си онова, което искаме те да правят за и на нас.
А ако (по-скоро когато) съмненията или безверието загризат душите ни, нека веднага си спомним, че откакто разумното човечество съществува злото никога не е побеждавало доброто в световен мащаб. Никога и никъде. Да беше се случила дори веднъж тази глобална катастрофа, тази всеобхватна трагедия на земното ни битие – Светлината да погине от мрака, тогава изобщо нямаше да ни има на този Божи свят. И в момента нямаше да четете моите най-сърдечни пожелания здравето, благополучието и радостта да са ваши и на семействата ви постоянни спътници в живота.
Търпение
„Как ни търпи Земята?!”
Често го чуваме този полуреторичен полувъпрос-полувъзклицание. Изразяваме гняв, яд, обида, учудване, благодарност, привързаност към майчицата ни. И още много чувства – според каквото ни е на сърцето.
Как ни търпи ли? Вероятно все по-трудно. И тя като нас има избор: дали да ни търпи и доколко да ни изтърпи. Бог и на нея ѝ е дал правото на избор.
Споделете
