Ало, дебили!
Това е най-краткото определение, което мога да дам на военно-мутренската генералска гротеска във връзка със събитията във Венецуела. Гротеска или пък може би трагикомедия, достойна за „Швейк” и „Параграф 22”. Дебилите, разбира се, сме ние. Както обикновено. Всичко е за сметка на България и на нас, българите. Както винаги. Последствия и отговорност няма да има, както си му е отколе редът по тия географски ширини.
На вниманието на г-н президента: три предложения за Съвета за стратегическо развитие (ССР)
По-надолу ще се майтапя (доста злъчно и недобронамерено). Сега нещо съвсем сериозно. Не вярвам на нито една дума на президента Р.Р. Дори когато говори истината. (Не му вярвам още от първия ден, когато падна толкова ниско, че се съгласи да бъде издигнат за кандидат-президент на БСП.) Една от най-гнусните манипулации, която използват непочтените хора с несъразмерни на моралния им ръст амбиции и с нечиста съвест, е да смесват истини с нагли лъжи, надявайки се (с основание), че ще заблудят за намеренията си мнозина. Още по-гнусно е, когато се казва някаква нищожна част от истината, а се премълчава останалата част: оная истина, която всички вменяеми знаем много добре и която разкрива кой роди и грижливо си отглежда рожбата, която представлява съвременна България. Р.Р. щедро се опита да се възползва и от двете гнусотии.
Размисли за порядъчните хора и òмразите
Рамките на баба ми за понятието порядъчност бяха извънредно тесни. Излезеш ли (дори само веднъж) извън тези рамки менгемета, тя те отписваше от категорията „порядъчен човек”. Ще трябва да имало немалко порядъчни люде в малкото градче на оная несъществуваща вече България, понеже баба ми сърдечно общуваше с доста хора и бе видимо благоразположена към тях. Странно. Не само броят на порядъчните хора обаче е донякъде изумителен (за 15-хиляден градец тогава, през 50-60-те на миналия век!). При това хора, отговарящи на такива строги критерии. Чудя се и как не съм се замислял за това толкова много десетилетия. Странно е, учудващо е, но е извънредно приятно на зрели години да осъзнаеш, че ранното ти детство е минало сред порядъчни люде.
998 думи за „воровете в закона” и за нас
Някои от по-младите читатели вероятно не са чували руския израз „вор в законе”. Пояснявам, цитирайки Уикипедия: този тип човекоподобно е „крадец, заемащ висше положение в елита на престъпниците”. Да уточня: тази висша мутра в „закона” на организираната престъпност е типично и единствено руска мутра (вижте им мутрите в Уикипедия), мутра отколешна – дореволюционна, съветска, а днес пак руска, самата „титла” е само руска, да си „вор в законе” е най-високото бандитско стъпало, което може да се заеме в бандитската руска йерархия онзи ден, вчера и днес. А „воровете в закона” ги обвързва, ръководят се от и се подчиняват на своя си „воровски закон”. Руският уникален „воровски закон”. Да подчертая: „воровският закон” е извън официалния, държавния, съблюдаващия правото закон, той е нелегален, така да се каже, той е неписан, той оперира подмолно, насочен е срещу държавния закон.
Споделете
