Следвайки Пипи

Току-що завърши още един кратък етап от съвременната нашенска сага. Предстои следващият. Очертава се да бъде драматичен, но ние отдавна не се плашим от драми. Нито впрочем от лириката и епоса. Каквото и да се случи обаче, то ще е тепърва, а ние нека погледнем за минута-две назад.

Няма доволни след поредния разочароващ миниетап. Всички са недоволни, като изключим само някои измежду едрите криминални престъпници с бели якички, магистратски тоги или депутатско-президентски имунитет. Те обаче не ни интересуват в случая, те са капка в морето, стотна или хилядна от статистическата грешка. Важното е друго: всички са недоволни, целият народ е недоволен, гневен е, отчаян.

Защо? Защото нищо не е наред, ще изръмжи народът.

Правилно. Когато нищо не е наред, народът е недоволен, гневен, отчаян. И защо не е наред?

Защото, защото… Защото всичко окепазиха, ще избоботи народът.

Кои те?

Кои, кои… Другите, ще отсече народът.

А, да. Другите, разбира се.

Има ли начин да намалим, да облекчим, да разхлабим примката на това недоволство, на гнева и отчаянието си?

Има. Погледнете Пипи Дългото чорапче на рисунката. Това е начинът. Или поне един от начините – проверен във вековете и подпечатан с печата на човешката мъдрост.

Дочети...

Следновогодишни хоризонти

Хоризонтите в заглавието може и да са в кавички. Знам ли и аз.

Със или без кавички времето си тече, коледните празници отминаха, история са и новогодишните почивни дни. Нека поработим. Да видим докъде я докарахме. Не да се озърнем наоколо за мандати, мандатчета и криптовалути, а да се загледаме по-надалеч, че и да се взрем към хоризонта, ако се налага. Хоризонтите по-точно. Оня отзад и оня отпред.

Ще започна с простичка констатация: живеем добре, дори много добре. Като цяло. Като народ. Като общонародни показатели. Да ни се ненадяваш. Каквото и да брътвят провокатори, мракобесници и човекомразци като Костя Копейкин, живеем добре. Българите сме сред първия милиард – онази една осма от населението на планетата Земя, които живеят най-добре. И съм сигурен, че даже вътре в този условен милиард не попълваме последните 6-7 милиона. По-напред сме. Черногледците да си черногледстват – халал им гледката, но ние наистина никога не сме живели така добре: нито при Аспарух, нито при Василий ІІ Българоубиец, нито при Сюлейман Великолепни, нито преди век при Стамболийски и Цанков... Даже при другаря Тодор Живков живеехме по-зле. Ей Богу! Да не споменавам другаря Жан Виденов.

Да де, обаче…

Дочети...

„Правим се на улави” – основното национално театро на сезона

Понякога се сещам, че съм филолог. По-долу подбрах само част от богатството, свързано с „улав”. Няма да навреди да попоглеждате към тези думички и изрази, докато четете по-долу „основния” текст.

Синоними:

* шашав, шашардисан, зашеметен, смаян, унесен, замаян, занесен, заплеснат, объркан, забъркан, завеян, извеян, захласнат

* смахнат, гламав, ненормален, побъркан, шантав

Фразеологични синоними на „правя се на улав”:

правя се на три и половина (две и половина)

правя се на ударен

правя си оглушки

правя се на дръж ми шапката

правя се на ампе

правя се на ибрямбашия

правя се на „самоковски” зелник

правя се на врял кочан

Това с кочана никак не е зле.

И накрая – любимият ми Найден Геров. Преписвам го на съвременен български:

Улав: безумен, луд, глупав, гламав, серсем, будала, палав.

Дочети...