Щом имаш любов, имаш всичко
2011 година.
- Ха! – възкликна весело Вергиния. – Той ти казва да прочетеш апостол Павел.
- Кое? – попитах.
- За медта, що звънти.
Ханс ми заръчваше да прочета глава 13 от Първото послание на свети Апостол Павел до коринтяни: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.” И така до края…
Ханс заговори, отново обръщайки се към мен:
„Щом имаш любов, имаш всичко. Ако нямаш, щеше да бъдеш беден, болен и злобен. Затова ти нямаш право на други грешки. Нямаш право на отчаяние, защото нямаш поводи. Нямаш право на гняв по простата причина, че написа „И рече Бог”. Нямаш право на тези неща! А ако те се появят у теб, защото ти си човек и ние не очакваме чудеса от теб, веднага трябва да ги стопираш. Но ние очакваме храбрият ти дух да се пребори с нисшите страсти, които се вихрят у всеки един човек. Никой от вас не е застрахован от тези неща.”
Нея вечер няколко пъти ставаше дума за прошката и за начина, по който молим за извинение и прошка. Ханс се върна на тази тема.
„Как се иска прошка? Когато искаш прошка от някой човек, трябва да хванеш ръцете му, да го погледнеш в очите, да видиш неговата тъга или гняв – зависи в какво състояние е, и да му кажеш: „Виж, аз те обичам, много те ценя, сгреших, слаб съм и съм човек. Но аз те обичам, оценявам те, днес сгреших. Знаеш, че не съм такъв по природа. Имам болка, имам проблем. Може да се наложи да искам съвет от теб, защото ти си мъдър или си по-добър от мен, или си по-възрастен, или си с повече опит. Аз сгреших…” Когато не можеш да кажеш това, когато не можеш да хванеш ръцете на човека и да го погледнеш в очите, когато той е далеч, тогава пишеш писмо. Но пак си представи как си хванал човека за ръцете, как си му поискал прошка и си му казал, че за теб той е наистина ценен и го обичаш. Начинът на прошка е такъв: да погледнеш в очите на ближния и да му отнемеш тъгата, гнева и болката. Те да преминат през пръстите ти, да ги усетиш и да ги отведеш дълбоко в земята. Тогава прошката е дадена и духът удовлетворен – и единият дух, и другият дух.”
Иван Вазов и Елин Пелин: По светенето ще ги познаете
2013 година.
А сега да се върнем назад във времето. Да се издигнем нагоре във висините и да замрем в благоговение. Нека не забравяме да свалим шапките си, да сведем глави. Предавам съвършено изненадващото послание на Ханс дума по дума, без каквито и да е съкращения.
„Новата Библия вече е факт. Още не е готова в пълния ѝ вид, но тя вече е факт, тъй като идва ново време. Но искам да ви разкажа нещо, което ще ви порази. Трябва да го чуете, за да осъзнаете какви хора са ходили по вашите земи – живите светци по вашите земи. Да си светец, сине, не означава само това с коя жена не си бил и от какво си се въздържал. Светците, дъще и сине, имат други измерения. Сега ще ви разкажа за дядо Вазов.
Ханс и неговият Духовен Учител: Не можеш да риташ срещу Светлината – Светлината ослепява
2013 година.
Кръстовден, събота: хубав празник, хубав летен ден в Тракия. Пътувахме за Пловдив четирима души – ние с Радиана и наши приятелки.
Докато Ханс и Вергиния работеха с двете дами, ние с жена ми се разходихме до близкия квартален храм – чудесно закътано място, което много обичам заради зеленината и тишината му, запалихме свещи, помолихме се, поседяхме там, починахме си.
Дойде време да останем само тримата. Щяхме да чуем за пореден път мъдри слова за помощ и вдъхновение, които щяха да ни бъдат и ориентир, и утеха при много бъдещи изпитания. Нямахме много време, затова Ханс започна направо.
„Тук съм с мой Духовен Водач. Той е един от моите братя – най-висшият от тях. Не може да говори с вас не защото не иска, а защото не трябва, тоест енергията му е различна. Тази информация, която ще чуете, е сериозна. Тя засяга много хора. Няма да бъде глобална информация, не. Сега само една вметка ще направя: искам да ви помоля никой да не става, да не се раздвижва енергията, защото когато Учителят спуска информацията, всяко едно ставане и разхождане ще действа лошо. Да, изключете телефоните.”
Приготвихме се да слушаме. Ох, как въздъхна Вергиния, преди да начене да препредава!...
„Да ви запозная с моя Духовен Водач. Той е архангел от висшите нива, отговаря за мнозина като мен. Аз съм на нисше ниво в нашата йерархия. За вас съм Учител, за тях съм ученик. Аз съм ученик на най-големите Учители. А чрез вас взимам изпитите си горе. Моите колоквиуми и завършекът им зависи от вас и от това аз как съм се справил с вас като Учител. Защо ми прощават грешките? Аз също греша. Но не греша с нещо друго, а с огромното си доверие и любов към всички вас. Те всичките, моите Духовни Водачи, ми прощават грешките, а те са, че понякога мълча, а и тя ми пречи.”
- Прав е – вметна „тя”, преди да последва една от най-важните за мен поуки, която съм чувал от Ханс.
Роялът на ангела
„Роялът на ангела” е лично изживяна книга, посветена на духовните послания и практическата работа на ангела Ханс и човека Вергиния Мартева. По-долу ще публикувам извадки от нея. Започвам с уводните ми думи в „Пролог”-а. Те носят най-обща информация какво представлява тази книга.
Пролог
„Роялът на ангела” е лично изживяна книга, посветена на духовните послания и практическата работа на ангел и човек. Практическа работа с хората и за хората. Героите на тази книга са Божият ангел Ханс и Вергиния Мартева, неговото второ аз тук долу на Земята, необикновена жена със свръхсетивни способности. Тя постоянно общува с Ханс, тя го вижда и чува, тя го разбира, тя предава – устно, но много често и писмено – посланията и съветите му, за да помагат те двамата на нас хората. Тя е той на Земята в някакъв определен, ясен, ала и магически смисъл; той е тя на Небето – онази част от нея, останала горе и живееща у него и чрез него там някъде в Господните селения. Те са един отбор, едно ангелско-човешко цяло, двете небесно-земни страни на една и съща монета.
А моя милост ще се постарая да присъствам по-назад и по-нарядко, доколкото е възможно, а това няма да е никак лесно. Съдбата отреди аз да записвам в началото на ръка и да събирам мъдростта и добротворчеството на Ханс, а от дванайсет-тринайсет години натрупах и огромен архив от звукови файлове, без който тази книга би била немислима.
Споделете
