998 думи за „воровете в закона” и за нас
Някои от по-младите читатели вероятно не са чували руския израз „вор в законе”. Пояснявам, цитирайки Уикипедия: този тип човекоподобно е „крадец, заемащ висше положение в елита на престъпниците”. Да уточня: тази висша мутра в „закона” на организираната престъпност е типично и единствено руска мутра (вижте им мутрите в Уикипедия), мутра отколешна – дореволюционна, съветска, а днес пак руска, самата „титла” е само руска, да си „вор в законе” е най-високото бандитско стъпало, което може да се заеме в бандитската руска йерархия онзи ден, вчера и днес. А „воровете в закона” ги обвързва, ръководят се от и се подчиняват на своя си „воровски закон”. Руският уникален „воровски закон”. Да подчертая: „воровският закон” е извън официалния, държавния, съблюдаващия правото закон, той е нелегален, така да се каже, той е неписан, той оперира подмолно, насочен е срещу държавния закон.
Клета Матер, сиротна Алма
Възнамерявах да напиша този текст малко по-късно и да го публикувам на 1 ноември. Да, именно, в Деня на народните будители. Премислих, току-виж някой по-буден направи разни неправилни асоциации. Пък и по-добре по-рано – още е хубаво времето. Ей-сега ще разберете какво общо има меката есен.
В предишния си текст („Журналистика и проституистика”) споменах, че често обикалям из центъра на София, включително и край Университета. Сега добавям – минавам и през двора на Университета, такъв ми е най-прекият маршрут. Благодарен съм на Господ, че два-три пъти седмично влизам през тунела откъм „Царя”, поглеждам към входа на филологиите, славянските имам пред вид, преглъщам, вглеждам се в лицата на студентите отпред, пак преглъщам, понякога срещам колега отпреди 40-45 години (задължително професор, ЕГН-то ни е такова), запознавам внук си с професора/професорката, отминаваме, хайде вляво преди Университетската библиотека, хайде вдясно след библиотеката, след малко е бариерата. Стоп. Тук ни е работата.
Журналистика и проституистика
Никога не съм писал за проституцията, поне като основна тема. Отчитам този пропуск. Проституцията е дълбоко уважавана професия, затова и заслужава словото за нея. Уважава я и руският президент, както знаем отскоро, уважава я и американският президент, както знаем отдавна. Да я уважа най-после и аз, макар че ще пиша за доста по-специфична форма на проституирането.
Отварям Уикипедия. Има нещо красиво в достъпната простота, с която там се подхожда към простосмъртния читател, каквито сме почти всички ние. Обясняват ни се сложни материи в подходяща за нас форма. Така и трябва за такива като нас, та да разбираме лесно и бързо.
И тъй, що е проституция?
„Проституция е продаването на сексуални услуги […] срещу пари или друг вид материални облаги.”
Ама само сексуални услуги ли? Отговарят ни веднага:
„Лицето, продаващо сексуалните услуги, е проститутка, вид сексуален работник. В по-общия смисъл на думата за всеки, който продава услуги за кауза, която се смята за недостойна, може да се каже, че проституира.”
760 думи за сношението между противоположностите
Не, няма да четете за секс. Не ми е темата за такъв тип сношения. Пък и какви противоположности са мъжът и жената, те са едно цяло.
Не, няма да четете за велики противоборства, за взаимоотношенията между чутовни сили, които си противостоят. И не, този текст не е за битката на доброто със злото, на светлината с мрака.
По-простичко е. Думата ми е за сношението на противоположностите в собственото ни съзнание. За избора на ценностната ни система: коя от сношаващите се постоянно в живота ни противоположности е приемлива за нас във всеки конкретен момент, коя одобряваме и утвърждаваме като полезна за нас в дадения момент, а коя противоположност отхвърляме като ненужна, безсмислена, вредна, опасна… Или трудносмилаема. Думата ми е за постоянния, всекичасния избор между противоположностите, който прави ценностната ни система.
Споделете
