Идва векът на любовта
Както и всички други послания на ангел Ханс, и това дойде при нас чрез неговия "говорител" Вергиния Мартева.
Послание на ангел Ханс
19.11.2020
Братя и сестри,
От Коледа тази година светът влиза в голяма Божия прегръдка. Надеждата ни е хората да откликнат подобаващо на Бог и целият ад да свърши. Влизаме в ерата на Водолея по Коледа. С малки стъпки. Идва период, в който хората ще трябва да се научат да се обичат. Омразата тръгва още от семействата ви. Предателствата, подлостта, изневерите, извращенията – коренът на всичко идва от семейството. Именно в семейството трябва да се научите на любов. И да се грижите за ближния, обичайки го.
Всички ангелски същества ще се съберем в хор, за да посрещнем новото лъчение, новите позитивни енергии, новите матрици, да посрещнем новото информационно поле, което се спуска като помощ. Но всичко зависи от вас хората. Надяваме се да дойде векът на любовта, на разбирателството, на наказанието на злите. Ще започнат съдебни процеси и вие ще видите как ще начене наказването на злото. Не може да има вечно зло.
Идиотизмът като извор на национален оптимизъм
Ще бъда съвсем кратък, че и на мен ми омръзна да пиша за нашенския тип идиотизъм. Ала каквото битието, такива и темите ни.
Целта на този текст е да представи въображаем диалог между три високопоставени длъжностни лица от национален мащаб. Ще стигнем бързо и до диалога.
Първо обаче за негово всепоглъщенство идиотизма. Като човек на преклонна възраст, която ми позволява (напоследък) дори да пазарувам по всяко време, аз си живеех със светлия си песимизъм. Той се изразяваше в надеждата ми, че идиотизмът ни вече обитава ако не мазето, то поне партера на идиотското мироздание, че ако не е ударил вече дъното, то поне а-ха да го докосне с пръстите на краката си. Че няма накъде повече идиотизъм. Или по-скоро – че има накъде, ама съвсем малко още. За жалост светлият песимизъм не избавя от наивитет – без значение възрастта. През изминалата седмица се оказа, че светлите оптимисти са прави и че идиотизмът по нашите земи все още си живее ако не на мансардата, то поне по най-горните етажи.
Стоян Михайловски
Днес пак е 10 ноември. За 31-ви път. И пак ще се изпонапишат и изговорят милионите думи, които пишем и произнасяме всяка година. Същите думи. Само разочарованието и гневът, с които емоционално ги натоварваме, растат в геометрична прогресия.
По българските земи някога е живял наш сънародник, името му е Стоян Михайловски. Ние нищо не знаем за него, освен че е създал „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви…”И някакви басни. По-търпеливият читател, който ще се запознае с цитата по-долу, ще подразбере защо нищо не знаем. Впрочем ние почти нищо не знаем и за Левски, за Ботев, за Захари. Това обаче е друга тема, да се върнем на 10 ноември.
31 години вече се опитваме да си обясним защо нещо куца със свободата ни, защо все нещо куцо се получава с дарената ни през 1989-а куца свобода, защо едно, защо друго. Опитите ни никога не водят до общонароден смислен отговор, но пък имаме стопроцентов национален консенсус за едно: ние не сме виновни за качеството на свободата си, всеки един от нас; всеки един от нас не носи отговорност за качеството на свободата ни, носят отговорност другите.
Предатели и родолюбци
Текстът ми търпи десетки кавички. Включително и в заглавието. Предоставям на читателя тази неблагодарна работа. Слагайте си ги, където душата ви подскаже.
Мисля си за предателите на България. Не от онзи ден, откакто приеха многострадалната паневропейска резолюция, покрай която предателите се опозориха окончателно, а от години си мисля. И пиша от време на време на тази тема. За националните предатели. Не е трудно да се пише за тях, повярвайте ми.
Всичко е просто, а публиката у нас, както е известно, обича простотата, за да се разбира и помежду си, и с властта. Коя е родината ни? Правилно – Република България. Който не я харесва такава, каквато е, какъв е? Правилно – предател. А който я харесва и я брани от предателите, какъв е? Правилно – родолюбец, той и патриот. Предателите, слава Богу, са малцина, но няма да ги соча поименно, защото не заслужават такова усилие. А патриотите са мнозина. Родолюбци в сърцето на лицемерната Европа са Сашо Йорданов, Новаков, Слабаков и Джамбазки, които прославят Република България. А отсам границата се борят с предателите, които си позволяват да хулят на глас родината си, и така ни отсрамват в тази благородна битка изтъкнати родолюбци като Бойко Борисов, като Гешев, Цацаров, Тома Биков или Георги Марков – не писателят предател, дето закономерно го убиха, а депутатът от ГЕРБ, агентът на Държавна сигурност Николай. Те никога, ама никога не хулят родината си дори наум.
Виждате ли колко е просто да се пише на тази тема?
Споделете
