Памет
На днешния ден преди 102 години (25 октомври по стар стил) в тогавашна Русия се е случило събитие, чиито последствия са живи и до днес. Не само в днешна Русия. Милиарди пълнолетни хора по света нямат дори и повърхностна информация за какво иде реч. Стотици милиони със сигурност не са и чували за болшевишкия преврат, който донесе неописани от никого – понеже са неописуеми – беди на човечеството. Такава е човешката памет: къса е, повърхностна е, дрипава и скоротечна е. Понякога си мисля, че е и за добро – иначе как се живее с подобна мъка в душата.
Никой никога не е успял да обозре, никой никога няма и да научи поне приблизително колко са преките и косвените жертви на така наречената революция, при това „велика”. Жертвите, покосени в различни страни или региони, разположени на различни континенти. Само в Съветския съюз и Китай са над сто, а вероятно и над двеста милиона. Говоря за убити и за загинали от глад, студ, мъчения, непосилен робски труд… Броят пък на репресираните, на преследваните, броят на съсипаните човешки съдби няма чет.
Да, ние хората не можем да променяме нищо в миналото си. Даден ни е обаче свободният избор да помним и да се учим. За нас, съвременните обитатели на благословената ни планета, тази памет и тези уроци са от жизненоважно значение. Така че да помълчим днес, всеки насаме със себе си, поне за минута. Нека постъпим като порядъчни люде и почетем жертвите на трагичните ни експерименти със самите себе си.
„Избори” и избори
Това нещо миналата и идещата неделя наричаме избори само по навик. Нека му сложим кавички, за да се приближим поне малко до истината. Или да го назовем с по-точното – гласоподаване. Или с още по-точното: пускане на най-разнообразни бадева похабени хартии в прозрачни кутии с прорез отгоре.
Изборите в смисъл на осъществяване на една от най-демократичните процедури са нещо доста различно от „изборите” у нас, без значение от какъв тип са. Да не говорим за житейските ни избори, за общочовешкия смисъл на способността ни и правото ни да избираме, която способност и което право иде от небето през душата, та до разума и закона. Където има закон. Да, да не говорим за всекидневните избори, които прави човешкото същество, когато има между кого и какво да избира, а то винаги има, всеки миг има. И съвсем да не отваряме дума за житейските избори, които осъществяват човешките същества в свободна европейска България.
Мародери
Оказа се, че от доста време подсъзнателно съм се опитвал да намеря една дума, която да обхване отношението ми към огромна част от политическата каста у нас. И не само политическата. Да обхване същността им на тия хора, манталитета им, начина им на мислене, всекидневното им поведение, публичните им и тайните им деяния, както и тяхното пък отношението към мен и милионите ми сънародници извън тези касти. Е, тия дни резултатът от работата на подсъзнанието ми внезапно изплува до съзнанието. Бях учуден донякъде колко е оголена истината. И за пореден път възхитен колко ясно става всичко наоколо ни, когато го назовеш с точната дума. Една единствена дума.
Невежеството. Едно единствено общо съображение-апел
Ако е живот и здраве, скоро ще поговорим и за някои конкретни аспекти на невежеството.
А в този текст да започнем с добрия стар възрожденец Найден Геров Хаджиберович, светла да е паметта му. Дори да забравим многобройните му заслуги към отечеството ни, какъвто си ни е адетът да сме късопаметни, многотомният му речник пак ще остане в историята ни като пример за родолюбиво дело. Да отворим първия том на фототипното издание. Красота! „Рѣчникъ на блъгарскъiй язъкъ с тлъкувание рѣчи-тъi на блъгарскъi и русскъi“. (Забележка: тук пиша „i”, а у Геров липсва точката отгоре; сред шрифтовете си в компютъра нямам тази пръчица, прилична на малка цифра едно.) Няма да търсим „невежество”, а обратното: „вѣждь”. Да видим „тлъкувание”-то на думата на български. (Втора забележка: по-долу думата „занаiaтъ” е с йотирано „а”, тоест между „i” – без точка отгоре! – и „a” има късо тиренце, но и тази буква липсва сред шрифтовете ми.) Четем:
Вѣждь, пр. неизм. Вѣщий: 1) Който отбира отъ нѣчто; 2) Който знае нѣкакъвъ занаiaтъ хубаво; искусенъ на нѣчто; 3) Който знае.
Споделете
