Христос е у всеки един от вас
По-долу публикувам почти дословно онова, което споделих пред гостите, дошли на представянето на „Роялът на ангела”.
Ще се опитам да изведа поне част от най-ценното, което научих от Ханс и Учителите му и съответно от историята на написването на тази книга.
1. Внимавай в изборите си.
Бях научен да съм в будно съзнание, да проявявам будно внимание към изборите си. В книгата съм описал как се запознахме с Вергиния. Ние с жена ми можехме да откажем на нашите приятели, които ни предложиха тогава да ни свържат с Вергиния, можехме да не пожелаем да контактуваме с Небесата, можехме да се уплашим, накратко – можеше да не се срещнем с нея. Ние обаче откликнахме на позива на Ханс, а той се дава веднъж в живота. Безусловно, ако не бяхме направили този избор, целият ми живот оттогава щеше да е нещо съвсем различно. Целият, до основи! Целият ми зрял живот, през който изживях каквото изживях, през който написах почти всичките си книги и още стотици и стотици неща. Всичко щеше да е различно. Аз знам какво щеше да е, помня много добре какво беше дотогава и нямам никакви причини да се самозаблуждавам, че щях да се променя без подтик откъм Небето.
Внимавайте с изборите!
2015 година.
Ханс бе в стихията си!
„Няма човек, който да е работил за Светлината и да не е усетил удара на тъмното. Сам Бог, който е абсолютният безгрешник, изпрати сина си тук, на Земята. Онзи, който не направи едно лошо дело, беше осъден от онези, на които вършеше добро, та вие ли? Така че приемете мисията си, кажете си, че само Бог може да ви съди. И онези, които ви обичат, понеже биха могли да ви осъдят по-справедливо, обичайки ви. Или пък изключително несправедливо да ви оправдаят, обичайки ви. По същия начин. По-скоро се доверявайте на критиката на обичащите. И се оставете в ръцете на Бога, защото само той отсъжда. Другите трябва да ги приемете такива, каквито са. За едни ще сте „осанна”, за други ще сте „разпни го”, за трети – просто шарлатани, които са намерили начин да вземат пари. Ами такъв е животът. И за Бог са говорели така: какъв цар си ти, цар на кое, ти си чучело, ти не си онова, за което се представяш, ти си самозванец, фокусник. Всичко е чувал Исус. Дори и той не е издържал и се е молел на баща си да го отмине тази чаша. Дори и той не е издържал на мъката, синът Божи, приел греховете на хората. Не е могъл да издържи мъката и се е надявал на милостта на баща си. Често няма милост у хората, няма. Ако той беше помилвал сина си, тогава днес Бог нямаше да има. Бог Христос.”
Ето така.
И още малко за изборите – тези, които често правят (за жалост) родителите спрямо децата си.
„Кръвта наистина е много притегателен център, но моралът е три пъти по-притегателен. Когато някой никога, по никакъв начин не ти е направил добро, когато той дори не се е гордял с теб, дори не те е приласкал – ти трябва да разбереш, че практически нямаш родител. Но изборът е винаги избор на душата и никой отвън нищо не може да направи за нея.”
А има ли за Бог да си хапне?
2012 година.
Ханс заговори за едно детенце горе при тях и ни покърти. Отпърво разказваше Вергиния, не той, че съвсем наскоро детенцето било починало в много големи мъки от туберкулоза. Ханс се занимавал с него. Било много умно, със способности на поет, на писател. Детето произлизало от „европейски бедни райони”, било със смесен произход от емигранти. „Боси-боси крачета, одърпано, опърпано” – така го били качили горе. Обичало „шоколад, пастички”… Дали му горе нещо подобно, сиреч помогнали му да си представи, че яде нещо сладко.
Тук Ханс заговори от свое име:
„И преди да го сложи в устата си, малкият ангел го отдръпна и ме попита: „Ханс, а Бог какво обича да яде? За него има ли?” Аз се разплаках. Отдавна не бях плакал. Ето едно такова дете може да спаси света и да стане достоен президент на САЩ. Символично казано. Само по това може да разберете кога един човек е достоен – когато попита за Бог има ли, символично да пита, преди да отхапе залъка.”
Да напомня, точно в този момент американците избираха Обама втори път.
Ханс говореше за детето:
„Беше с посинени от студ и сякаш и от бой ръчички, като го взехме при нас. Сополиво, мръсно, с нещо като рокличка и стари гащички. Защо гладното, болното от туберкулоза ангелче, качено горе, което поиска да яде пастички и шоколад и ние му ги сътворихме и му ги дадохме – ние можем, защо то, преди да отхапе, попита има ли за Бог да си хапне? И защо то да не покаже на останалите хора, че трябва да се разсъждава по този начин, и то да бъде пример. Попитах Учителя си, той помълча и каза: „Не. На този етап от развитието на Земята никой не би разбрал малкия ангел.”
И изведнъж – нова насока на беседата:
„Затова го прибрахме, за да го спасим от Земята и да го съхраним за новия свят. За онази земя, където повечето хора ще питат какво е ял Бог и има ли за Бог; за онази земя, където няма да има подобни страдания и където ще има бонбони и хляб за всички, които пожелаят да имат. Свят и земя, където хората ще са доста по-добри от тези тук и материалните неща ще бъдат на линия само тогава, когато духовните са наред. Не вярвате в такъв свят ли? Има го, има го и той започва да се строи. И началото ще бъдат хей тези малки ангели, които ние се опитваме да събираме по Земята. За да не ги мъчи животът, да ги съхраним и да ги пратим като учители. Това дете ще се подготвя за бъдещ духовен водач. То ще бъде като патриарх, ще е с много висок сан.”
Щом имаш любов, имаш всичко
2011 година.
- Ха! – възкликна весело Вергиния. – Той ти казва да прочетеш апостол Павел.
- Кое? – попитах.
- За медта, що звънти.
Ханс ми заръчваше да прочета глава 13 от Първото послание на свети Апостол Павел до коринтяни: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.” И така до края…
Ханс заговори, отново обръщайки се към мен:
„Щом имаш любов, имаш всичко. Ако нямаш, щеше да бъдеш беден, болен и злобен. Затова ти нямаш право на други грешки. Нямаш право на отчаяние, защото нямаш поводи. Нямаш право на гняв по простата причина, че написа „И рече Бог”. Нямаш право на тези неща! А ако те се появят у теб, защото ти си човек и ние не очакваме чудеса от теб, веднага трябва да ги стопираш. Но ние очакваме храбрият ти дух да се пребори с нисшите страсти, които се вихрят у всеки един човек. Никой от вас не е застрахован от тези неща.”
Нея вечер няколко пъти ставаше дума за прошката и за начина, по който молим за извинение и прошка. Ханс се върна на тази тема.
„Как се иска прошка? Когато искаш прошка от някой човек, трябва да хванеш ръцете му, да го погледнеш в очите, да видиш неговата тъга или гняв – зависи в какво състояние е, и да му кажеш: „Виж, аз те обичам, много те ценя, сгреших, слаб съм и съм човек. Но аз те обичам, оценявам те, днес сгреших. Знаеш, че не съм такъв по природа. Имам болка, имам проблем. Може да се наложи да искам съвет от теб, защото ти си мъдър или си по-добър от мен, или си по-възрастен, или си с повече опит. Аз сгреших…” Когато не можеш да кажеш това, когато не можеш да хванеш ръцете на човека и да го погледнеш в очите, когато той е далеч, тогава пишеш писмо. Но пак си представи как си хванал човека за ръцете, как си му поискал прошка и си му казал, че за теб той е наистина ценен и го обичаш. Начинът на прошка е такъв: да погледнеш в очите на ближния и да му отнемеш тъгата, гнева и болката. Те да преминат през пръстите ти, да ги усетиш и да ги отведеш дълбоко в земята. Тогава прошката е дадена и духът удовлетворен – и единият дух, и другият дух.”
Споделете
