Случайности
Чудато същество е човекът. По целия свят твърдят, че „няма нищо случайно“. Както и че „всичко е до късмет“, тоест случайно.
Още по-странно чудо е човекът българин. Типичният, масовият българин. За него в живота му не само няма нищо случайно, но всичко е плод на далавери, заговори, на всякакви задкулисни машинации и най-вече на оная очевадна световна конспирация, която съществува единствено за да прецаква масовия българин, понеже цялото земно кълбо му завижда какъв е велик. Да не споменавам светата троица пословичности на типичния нашенец: пословичното му трудолюбие, гостоприемност и, разбира се, интелигентност. От друга страна, дори рождените си дни си честитим със „здраве и късмет“.
Няма да досаждам на никого какво мисля аз за случайността и има ли почва изобщо на тази земя.
Мъчениците
Изчаках повече от седмица, за да попадна на някакво синтезирано обяснение за изборните резултати. Прочетох, чух, видях какво мислят много умни хора. Моите почитания, но това, което излъчи още на 20 април по новините си една от водещите телевизии, си остава за мен върхът на мъдростта и всеобхватното обобщение. Съдете сами.
150 години от Априлското въстание. Слънчева пролет. Дечица щъкат из Борисовата градина (организирани били в „чети“), слагат цветя пред паметниците на героите ни.
Видео: „четниците“, цветята, паметниците.
Глас зад кадър: „Най-много цветя бяха положени пред паметниците на Васил Левски и Христо Ботев, макар че те не са били апостоли.“
Нямам повече себесъсипващи въпроси за резултатите от изборите.
И моля, недейте се потриса като палета пред майка си! И аз така реагирах първосигнално, ама после се размислих.
Тази апостолическа мисъл е продукт на ума, „бита и душевността“ на някоя мома или някой момък, завършили престижно „вишо“. И най-вероятно те са абсолютно прави.
Действително, какви апостоли са Левски и Ботев? Чии апостоли? И кому?
Че те са си просто мъченици.
Избори по време на светли празници
Странно се получава през този изборен април. Католическа Унгария гласува на православния Великден. Резултатите са обнадеждаващо-стресиращи. Обнадеждиха се читавите хора там и из Европа. Стресираха се (и побесняха) всякакви военнопрестъпници, негодници и чутовни дебили – и европейски, и отвъдморски. У нас пък тече Светлата седмица. Народът ни я нарича и Празна, тоест не трябва да се работи. Не съм теолог и затова не съм наясно дали според християнската традиция мисленето е работа. Ако е, не съм притеснен, че ще нарушим каноните. Както и да било, ще проведем парламентарни избори на Томина неделя. Мога да си представя и по-голям символизъм, но и този си го бива. Стотици хиляди, да не кажа милиони томи неверни ще дадат гласа си за нещо си и някого си, в което и в когото изобщо не вярват, ама все пак се надяват този път да не сбъркат. Може пък тази година да са „уцелили“ наистина Спасителя и раните по ръцете му да са истински.
Предизборно, дузпаджийско, шопаро-жълтопаветно…
Гледам репортажи от мачовете в Шампионската лига. Бият дузпа, вратарят спасява. Налага се да я изпълнят отново.
Спортният журналист, коментаторът заявява:
- Оказа се, че нито един от краката на вратаря не е на голлинията.
Пояснявам за дамите, а и за господата, които не се интересуват от футбол: всички крака на вратаря трябва да са на голлинията, преди изпълняващият дузпата да докосне топката. После може и да ги отмести – колкото си иска от тях. Или да не ги мръдне всичките. Някои вратари така правят.
Да ми прости Господ, но в това предизборно време асоциациите ми са простовати, доста миризливи и отчайващо (за мен) живи и цветни. Крака – чорапи – зелени чорапи – опротивяла лъжа – крака – къси крака – пак дузпа.
Споделете
