Избори по време на светли празници
Странно се получава през този изборен април. Католическа Унгария гласува на православния Великден. Резултатите са обнадеждаващо-стресиращи. Обнадеждиха се читавите хора там и из Европа. Стресираха се (и побесняха) всякакви военнопрестъпници, негодници и чутовни дебили – и европейски, и отвъдморски. У нас пък тече Светлата седмица. Народът ни я нарича и Празна, тоест не трябва да се работи. Не съм теолог и затова не съм наясно дали според християнската традиция мисленето е работа. Ако е, не съм притеснен, че ще нарушим каноните. Както и да било, ще проведем парламентарни избори на Томина неделя. Мога да си представя и по-голям символизъм, но и този си го бива. Стотици хиляди, да не кажа милиони томи неверни ще дадат гласа си за нещо си и някого си, в което и в когото изобщо не вярват, ама все пак се надяват този път да не сбъркат. Може пък тази година да са „уцелили“ наистина Спасителя и раните по ръцете му да са истински.
Предизборно, дузпаджийско, шопаро-жълтопаветно…
Гледам репортажи от мачовете в Шампионската лига. Бият дузпа, вратарят спасява. Налага се да я изпълнят отново.
Спортният журналист, коментаторът заявява:
- Оказа се, че нито един от краката на вратаря не е на голлинията.
Пояснявам за дамите, а и за господата, които не се интересуват от футбол: всички крака на вратаря трябва да са на голлинията, преди изпълняващият дузпата да докосне топката. После може и да ги отмести – колкото си иска от тях. Или да не ги мръдне всичките. Някои вратари така правят.
Да ми прости Господ, но в това предизборно време асоциациите ми са простовати, доста миризливи и отчайващо (за мен) живи и цветни. Крака – чорапи – зелени чорапи – опротивяла лъжа – крака – къси крака – пак дузпа.
Предзеленочорапово, следпетроханско…
Някога си работех нещо си в някакво издание и някой си бе пратил някакъв текст, където прочетох откровение, което помня вече четвърт век: „Кришна е бил най-вероятно прабългарин, понеже и той е имал тъмен цвят на кожата.“
Тогава тъкмо се разгаряше поредната „патриотична“ вакханалияот потуро-пилонов тертип и човек можеше да научи много интересни „факти“ за нашата славна история, за славните ни „бит и душевност“, както и за цвета на кожата на Кришна.
С Кришна е лесно, ала с Джубран Халил Джубран е по-сложно, понеже е живял само преди стотина години, дето се казва – съвременник ни е, а липсват достоверно данни да е бил българин. Въпреки че лично аз няма да се изненадам: бидейки уж ливанец и с тая уж левантийска кожа, като нищо може да се окаже и балканска, тоест българска, тоест прабългарска. Необходимо е само по-внимателно проучване на някой родолюбив дерматолог.
Добри хора, лоши хора
България е пълна с лоши хора. Освен с лоши живеем под едно небе и с огромен брой много лоши хора. Не смятам, че е нужно да се аргументирам.
Пълно е и с добри хора. Както и с много добри хора. Бог да ги поживи!
Разбира се, редна е уговорката, че няма идеално добри хора, нито „чисто“ лоши. Изключенията са пренебрежими. Говоря за предимно добри и много добри хора и преимуществено лоши и много лоши хора.
А по средата е морето, по-скоро блатото. Нито риба са, нито рак. И те не знаят понякога какви са. Ще им се да са добри и най-често биват такива, но често така ги тегли злото, така ги примамва и прилъгва, че вършат невероятни поразии.
Идат тежки избори. Пак ще се броят пилците, този път напролет. Заради незаобиколимия факт, че сме разделени по оста доброта/лошотия, отново сме изправени пред куп изборни проблеми. Ще споделя малка част от онова, което мисля за малка част от тези проблеми.
Споделете
