Предпразнична оферта
Драги приятели,
Идва Коледа, после е ред на Нова година, на имените дни. Не ми се пишат баналности, но все пак да припомня, че книгата също не е лош подарък, ако не можете да си позволите да дарите порше, къща на Малдивите и ваканционен круиз на безковиден лайнер.
Та ето какво предлага предпразничният ми „книжен базар”:
1. Току-що излезе новото издание на „Роялът на ангела” и романа „И рече Бог в едно книжно тяло. „Роялът на ангела” е в донякъде съкратен вариант, ала съдържа две нови послания на небесния ни приятел и покровител ангела Ханс, едното от които е отправено към нас българите. Тиражът е ограничен. Цената е 25 лв.
2. Разполагам и с малка част от новия тираж на четирилогията на Конкордия Антарова „Два живота”, която доскоро бе напълно изчерпана. Цената на всеки том също е 25 лв., комплектът – 100 лв.
3. Преди време бе пуснат и допълнителен тираж само на романа „И рече Бог”. Цената е 15 лв.
4. Разполагам с наличности и от последните ми два романа:
- „Да върнем лятото” – 13 лв.
- „Неведомите пътища на упованието” – 13 лв.
5. Мога да осигуря и отделни бройки от романите „Визитацията” (17 лв.), „Милост Божия” (10 лв.) и сборника „Триптих”, съдържаш в едно книжно тяло трите романа „Верникът и Неверникът”, „Вирусът и Антивирусът” и „Зрящият и Незрящата” (15 лв.).
Към всяка заявка ще добавя подарък подходяща книга.
Моля, пишете ми на лични съобщения във фейсбук; имейлът ми е в сайта.
Весели празници на всички!
Проклятието на числата
Има ли нещо по-красноречиво, ала и по-безпощадно от числата?
Малко ще огрубявам и закръглям, но смисълът ще се запази. Големият смисъл. Моля да се отбележи, че смисълът се запазва, макар че ще посоча само малка част от числата.
Президентски избори. Прогнози.
1. От една страна, председателят на Върховния касационен съд се радва на число, което е 5 пъти по-голямо от радостта, която поема фолкпевицата Луна Йорданова. Казано образно, ако съберете една дузина средностатистически българи и им предложите задължително да изберат един от двамата, 10 от тях ще гласуват за господин Панов, а двама – за госпожа Йорданова. Да, да, за президент! Честито, господин Панов!
2. От друга страна, ректорът на най-престижното и най-, най-, най- измежду висшите учебни заведения в България се радва на число, което също е 5 пъти по-голямо от радостта, която поема председателят на Върховния касационен съд. Ако съберете друга дузина средностатистически българи, ще се получи същото като по т.1, само дето е извънредно вероятно десетимата гласоподавачи за ректора да се илитерати, да не са чували нито за Аристотел, нито за братята Георгиеви, но пък да са фенове на най-големия, един от най-старите като опит и изобщо най-, най-, най- бандити, крадци, мошеници и лъжци на съвременна България. Пък и не само на съвременна. Честито, господин Герджиков! Гуадеамус, вие още сте млад!
Честит празник на будителите!
Докато пиша тези редове, телевизиите, радиата и сайтовете вече със сигурност се пукат по шевовете от словоблудията и лицемерието на пълчищата пишманполитици и псевдоинтелектуалци, които редят дежурните „будителски” клишета. И задължително рецитират ония списъци, начеващи с Паисий и завършващи „загатнато” със самия декламатор, който скромно премълчава името си, понеже то нали се подразбира, че и той е там вътре покрай дядо Вазов и Ивайло Петров.
Същевременно в България живее огромна армия от истински будители, които хабер си нямат, че са такива. Лично аз познавам жени, които сменят памперсите на лежащоболни, автомонтьори, продавачи на нещо си, селяни, пенсионери, но не учители – всички те будители, при това народни. Обърнете им внимание, заслушайте се, чуйте ги, ще разберете какво вършат и как го вършат.
Прочее, честит празник на всички, които са дошли на тоя свят, за да събудят първо себе си, а ако е рекъл Господ, и някого другиго измежду ближните си за простичкия смисъл на съществуването ни.
Обучение с елементи на геймификация
Почвам и ще продължавам тук-там с цитати, понеже – цитирам – „който цитира, той не умира”. Това е от безсмъртният Радой Ралин.
Значи, вървя си по една мръсна уличка в самия център на европейската ни столица и виждам малка витрина, на която пише разни работи. Чета. Схващам, че това е някакъв център за занимания с деца. Стигам до заниманието „обучение с елементи на геймификация”.
Десетки пъти съм минавал покрай това приземно помещение, но никога не бях му обръщал внимание.
Впечатлих се. На другия ден пак минах оттам, пак се впечатлих.
Споделете
