931 думи за еволюцията , „успехите“ и безумието
Понякога ми е просто неудобно, че пиша на такива теми. Срамота е и заради читателите, и заради самия мене си. По точно – не че пиша е срамота, а че се налага да пиша и аз като мнозина други. И още по точно – не че се налага, понеже нищо не го налага, а е трудно да преодолееш самоизмамното (и себелюбивото) усещане, че като напишеш (и ти) за хиляден път, нещата, които са били на кантар да бъдат разбрани, най-после ще бъдат разбрани окончателно – и край на безумието. Да бе… Знаеш идеално, че се самоизмамваш, знаеш идеално, че се себелюбуваш, но пак сядаш и пишеш. Мъка е, ама като ти се ще да си от полза...
Аз съм част от Христа, моята душа, моята същност е част от душата, от същността на Христа, а не е пленник на земната тлен
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“.
Книгата вече е в книжарниците. Периодично публикувам в сайта си откъси от романа. Това е предпоследният.
- Далеч оттук стотици милиони хора наричат външния план на живота мая – продължи тихо Христос. – Наричат го илюзия. В определен смисъл – и то много дълбок смисъл – външната форма на живота наистина е илюзия. Нищо от маята няма дълготрайно значение. Нищо от измамната, земната, материалната, реалната ви уж действителност в действителност няма да пребъде. В истинската, в Божията, в моята действителност, дъщери и синове мои, външната форма на живота тук не е важна. Видимото, тленното в крайна сметка е без значение. Има значение само растежът на душите ви, по-скоро цъфтежът на душите ви по моя път – пътя на истината и вечния Единен живот.
Аз съм този, който пресътворява упованието в земна реалност
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“.
Книгата е готова, вече трябва да е в книжарниците. Периодично публикувам в сайта си откъси от романа. Това е четвъртият.
Човекът безмълвно се молеше, когато Христос тихо приседна до него. Молеше се в същия храм, където Господ позова Петър Спасов да тръгне след него. Спасителят смирено слушаше проникновената молитва, която на този свят знаеха само той и слепецът, слушаше и приемаше топлите, нежните, съдбовните за художника думи. Макар и негласни, те ясно звучаха в необятното Божие съзнание и за кой ли път изпълваха Христа с благоговение пред това велико небесно създание – човека, способно и на такива изключителни подвизи.
Слепецът свали допрените си длани, прекръсти се три пъти, но не стана да си ходи. Белият му бастун едва-едва докосваше крака му.
895 думи за ада
Продължавам поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Опитвам се да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл. Старая се да поддържам някаква периодичност – примерно един текст на десетина дни.
Добре, няма ад. Лично на мен тази хипотеза много ми допада. Щом няма, няма. Е, без този плашещ ад ни остават горе-долу три по-обобщени варианта за отвъдното.
Споделете
