Невежеството. Едно единствено общо съображение-апел
Ако е живот и здраве, скоро ще поговорим и за някои конкретни аспекти на невежеството.
А в този текст да започнем с добрия стар възрожденец Найден Геров Хаджиберович, светла да е паметта му. Дори да забравим многобройните му заслуги към отечеството ни, какъвто си ни е адетът да сме късопаметни, многотомният му речник пак ще остане в историята ни като пример за родолюбиво дело. Да отворим първия том на фототипното издание. Красота! „Рѣчникъ на блъгарскъiй язъкъ с тлъкувание рѣчи-тъi на блъгарскъi и русскъi“. (Забележка: тук пиша „i”, а у Геров липсва точката отгоре; сред шрифтовете си в компютъра нямам тази пръчица, прилична на малка цифра едно.) Няма да търсим „невежество”, а обратното: „вѣждь”. Да видим „тлъкувание”-то на думата на български. (Втора забележка: по-долу думата „занаiaтъ” е с йотирано „а”, тоест между „i” – без точка отгоре! – и „a” има късо тиренце, но и тази буква липсва сред шрифтовете ми.) Четем:
Вѣждь, пр. неизм. Вѣщий: 1) Който отбира отъ нѣчто; 2) Който знае нѣкакъвъ занаiaтъ хубаво; искусенъ на нѣчто; 3) Който знае.
Автоинтервю с полупривидение
Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, понеже актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност.
Ерих Фром
- С какво да започнем?
- Най-доброто би било с „добър ден”.
- Вярно. Добър да е за всички.
- Да се захващаме за работа!
- Аз питам, ти отговаряш, нали така? Както се договорихме. Да не се отметнеш сега – аз съм шефът?
- Ти си, ти си шефът. Ти си водещият. Аз се водя по теб. Апропо, ти ли избра тази хубава мисъл на Ерих Фром?
- В твоя чест. Нали ти ще даваш отговорите, бъди радостен.
Болка за словото
Чета мъдра, добре преведена, извънредно полезна за мен книга. Пропуснал съм я преди 15 години, но Господ си знае работата. Бях на гости у роднини, от любопитство порових в купчина книги и я открих по-отдолу да ме чака. E, срещнахме се. Дотук – чудесно.
Освен мъдростта книгата ми дарява и повод да напиша тези няколко абзаца по тема, която ме вълнува отдавна. Вълнува е меко казано.
Сега ще приведа „представителна” извадка от най-впечатляващите преноси на думи само в първата половина на книгата. Да повторя – тя е прекрасен труд, качеството е много високо. Раздразнението от графичната обработка на текста също е високо. Поне моето раздразнение. Вече разбирате защо не споменавам издателството и заглавието. Не се заяждам. Не искам да обиждам никого. Стореното е сторено.
Всичко има смисъл. Господ не познава безсмислието
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. По-долу е четвъртият последен откъс от романа.
- Имаш ли някакви въпроси? – поинтересува се небесният водач.
- Хиляди – отвърна веднага човекът.
- Имаш право на три. Толкова ми е мярката за теб.
- Благодаря.
- Аз обаче ще те питам по-напред. Искаш ли вече да се прибереш у дома?
Антон чу въпроса и блокира. Не можеше да повярва, че не знае какво да отвърне. Не можеше да повярва, че не е способен да определи иска ли да се върне на Земята при близките си, при децата от сиропиталищата, при хората.
- Ако трябва да бъда напълно откровен… – продума плахо.
- Трябва, трябва – вметна Учителят.
- Не мога да преценя – призна си Антон.
Споделете
