Оптимистична теория за част от българския народ
Това беше краткото заглавие. Нямаше как, наложи се да съкратя пълното, а то е:
Оптимистична теория под формата на ретрофентъзи за конкретни отломки нищожни от българския народ, изретрофентъзирано в късното лято на 2016-а от изгрев до заник-слънце озарен, че и нощем, насред селския ми двор в Балкана, с изключителното участие на скъпите на сърцето ми (по реда на появяването си): Иван Хаджийски (в краткото заглавие), Пейо Яворов (в пълното заглавие), Йордан Йовков, Елин Пелин и Иван Вазов (в самата оптимистична теория под формата на ретрофентъзи)
Висша мъдрост, висш покой. 9
Стигнахме и до последния том.
„Два живота”, т.4:
Погледнете колко малко останахте. Нима вие, най-старите вождове, за каквито се смятате, не разбирате, че всичко младо и най-добро при вас умира, защото вие не умеете да се грижите за подрастващото поколение, а не защото съдбата с нейните несполуки ви преследва. Твърдите, че новото поколение расте зло, не ви се подчинява и ви опропастява, разрушавайки солидарността на народа ви. А аз твърдя, че вие малко обичате народа си и не се грижите за бъдещето му.
Музикален триптих
По-право е да се каже, че триптихът е не само музикален, а и доста звездно-таралежов. Тук-там се усеща и ненатрапчив научен привкус. Споменавам ги тия нюанси само за да не излезе, че подценявам звездите, таралежите и науката.
А иначе триптихът си е предимно музикален.
29 август вечерта.
Отдавна не бях виждал такова звездно небе над селския ми двор. Многотия. Е, повечето звезди не са тъкмо над селото, камо ли пък точно над двора ми. Особено онова съзвездие (не знам дали е съзвездие), любимият ми петоъгълник над планинското било на юг – той повече ми изглежда да е над София.
Безпомощността
Безпомощността е богата дума. С нея ние изразяваме невъзможността да сторим едно, второ и трето (или почти всичко) поради поразени жизнени функции, поради някакви други временни или постоянни причини или обстоятелства, сиреч при физическа, физиологическа, психическа и каквато и да било друга човешка безпомощност заради инвалидност или заболявания; изразяваме и невъзможността ние да помогнем на живи-здравите ближни, макар и да искаме; и невъзможността те на нас – живите и здравите – да ни помогнат, макар и ближните да го искат.
В седемте миниатюри по-долу не иде реч за първия аспект на безпомощността.
Споделете
